„Гражданското неподчинение няма специална правна уредба. То е несъобразяване с някакви установени норми. Стачката е регламентирано средство за въздействие върху работодателя чрез натиск. Тя има своята законова уредба в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Това беше една стачка, която не протече по правилата, по които трябваше да протече според закона“. Това каза в предаването „Лице в лице“ след централната емисия новини по bTV доц. Андрей Александров от Института за държавата и правото към БАН и преподавател в СУ.
Още: Край на блокадата! Градският транспорт в София отново ще работи
„Това, което видяхме през последните 6 дни са едни блокирани входове и изходи на депа, но ние не знаем всички служители, които трябвало да бъдат на работа, били ли са, имало ли е такива, на които е било попречено да изпълняват служебните си задължения. Ако е имало такива, които са отишли на работа, но са били възпрепятствани, то трябва да им бъде заплатено“, коментира още той.
Още: Правителството дава пари за градския транспорт в София, Борисов отново се обяви за спасител (ВИДЕО)
„Докато стачката не бъде обявена за незаконна, компетентен за което е Окръжният съд, тя се приема за законна. За стачка трябва да се вземе решение с повече от 50 на сто от персонала, да предупредим работодателя поне 7 дни предварително“, посочи още доц. Александров.
Още: Васил Терзиев: Няма да се откажем, борбата продължава (ВИДЕО)
„Протестиращите трябва да насочат претенциите си към техните работодатели – 4 транспортни дружества. По закон всеки работник, каквито претенции има, следва да ги насочи към работодателя си“, каза още доц. Александров.
