В навечерието на Националния празник на Република България площадът пред Община Стара Загора се изпълни с българска музика, народни носии и силно родолюбиво чувство. Инициативата „Да съхраним българското“, организирана от Средно училище „Максим Горки“ в партньорство с Община Стара Загора, отбеляза своята десета годишнина и отново събра стотици ученици, учители, родители и граждани. Тазгодишното издание бе посветено и на 148 години от Освобождението на България, като съчета почитта към историческата памет с юбилея на инициативата. Преди десет години началото е поставено от Училищния ученически парламент към СУ „Максим Горки“ с подкрепата на директора г-жа Мариана Пенчева, а днес събитието е традиция в празничния календар на Стара Загора.
От името на Община Стара Загора участниците поздрави началникът на отдел „Образование и младежки дейности“ Станимира Димитрова. Тя изрази признателност към ръководството и екипа на училището за постоянството и отдадеността през изминалото десетилетие, както и към талантливите ученици, които всяка година вдъхват живот на инициативата. В словото си тя подчерта, че подобни събития са доказателство, че българският дух и традиции се пазят и предават с отговорност към бъдещето.
„Днес всички заедно показваме, че българският дух и традиции са живи и ще пребъдат“, заяви Станимира Димитрова.
Празничната програма започна с тиха народна музика и емоционално слово на водещите, които припомниха значението на Трети март – денят, в който свободата възкръсва след векове мрак и признателността към героите се превръща в дълг към бъдещето.
Под звуците на кавал ученици рецитираха откъс от „Хайдути“ на Христо Ботев, празничната програма продължи с музикални и танцови изпълнения. В нея прозвучаха „Слънчице мило мамино“ в изпълнение на Алегра и „Рипни, Калинке“ на ФТШ „Орисия“. Кулминацията настъпи, когато танцьорите поведоха голямо общоградско хоро, в което се включиха ученици, учители, родители и гости.
С десет години последователност зад гърба си „Да съхраним българското“ продължава да доказва, че когато училище, институции и общност вървят заедно, традицията не е просто спомен, а жива ценност - споделена, преживяна и предадена нататък.
