Депутати искат Стара Загора да бъде "Град на българската бойна слава"

Аргументите на 17-мата вносители са солидни.

„Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война от 1877 - 1878 г. е сформирането и действията на Българското опълчение. За първи път новата българска войска влиза в бой край Стара Загора, останал в историята като битката за Самарското знаме. Бойното кръщене на опълчението е белязано с първата победа на българското оръжие над вековния господар.

Създаването на опълчението започва на 31 март 1877 г. в град Кишинев. Основната му задача според виждането на руското командване е оказване на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи.

В деня на обявяването на войната - 12 април 1877 г., около 1400 опълченци участват във военния парад в град Кишинев в присъствието на император Александър ІІ. Половината от тях са българи от Украйна и Бесарабия. След преместването на Опълчението на лагер край град Плоещ, то достига до 7400 човека и в началото на войната са сформирани и попълнени предвидените 6 дружини. След форсирането на р. Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като личният състав на Опълчението надхвърля 10000 човека, родени в различни населени места от Албанските планини до бреговете на Черно море.

Добрата подготовка на опълченците, ентусиазмът и желанието им за непосредствено участие в бойните действия, променят първоначалния замисъл на руското командване и то е причислено към Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Дванайсетте опълченски дружини вземат участие в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново, Елена, Садово, Везенково.

За развоя на битката за Стара Загора на 19 /31/ юли 1877 г. и за участието на 3500-те български опълченци и малко руски войници, за опожарения град, за безмилостно избитите над 14 500 българи, част от които са и негови граждани, са известни на всички Вас. Затова тук ще си позволя да ви цитирам частично, спомени, докладни, статии във вестници, даващи оценка за бойната слава на българските опълченци, което носи сражението за Стара Загора.

В спомените си прапорщик Стефан Кисов, командир на рота от 3-та опълченска дружина, относно боя за Стара Загора е записал следното: „Сюлейман паша със своята 45 хилядна армия, закалена в боевете с черногорците, все повече и повече се приближаваше към Стара Загора...

Наистина немислимо беше сега да се отстъпи, следователно българските опълченци, тук при Стара Загора, трябваше да се кръстят „огнем и мечем”. Тук те трябваше да възкресят войнствената слава на своите храбри прадеди и да покажат на света, че българският народ е достоен за по-добра чест...”

Специална коледна елха светва в Стара Загора на 3 декември

12-метровата ела, засадена специално до сцената на изцяло обновения централен площад в Стара Загора, ще заблести от 17:30 часа следващи...

Прочети повече

В рапорта си до Главното командване генерал Н.Г.Столетов е записал: „В неравния кръвопролитен бой при Стара Загора четирите дружини /Гва, 2- ра, 3-та и 5-та/ се показаха по блестящ начин... Българите показаха, че могат да се бият и да умират като герои. Въз основа на опита, позволявам си да доложа, че от българина в кратко време може да стане отличен войник.”

Из заповед на ген. Гурко четем: „В това сражение се показахте такива герои, с които цялата руска армия може да се гордее. Вие сте ядрото на бъдещата българска армия.”

В спомените си ген. С. П. Зиков е записал: „Българските опълченци изумиха дори русите със своята твърдост... ни един от тях не мръдна назад, докато не бяха обходени от трите страни... Цели турски батальони се обръщаха в бягство, когато някоя опълченска рота се хвърляше на нож!”

В дописка, публикувана във вестник „Руский мир” четем: „Българите надминаха всички очаквания — една шепа хора издържаха така дълго срещу такава огромна маса. Това не всяка войска е в състояние да направи. Чест и слава!”

След Освобождението на България през 1878 г. и станалото през 1885 г. Съединение на Княжество България с Автономна област Източна Румелия, Стара Загора се превръща във важно военно средище, тук се намират щабовете на 8-ма Тунджанска пехотна дивизия, на 12-ти пехотен Балкански полк и на 8-ми артилерийски полк. Техните знамена се покриват с непреходната слава във войните за национално обединение 1912 — 1918 г. като при обсадата и превземането на Одринската крепост на 13/26 март 1913 г., в Леринската настъпателна операция, боевете при завоя на река Черна. Осма Тунджанска пехотна дивизия е единствената в Българската армия, която по време на Първата световна война от наличния си състав набира средства, с които да бъдат изграждани в последствия паметници, да бъдат подпомагани семействата на загиналите в сраженията нейни войници.

“Светлина” - детската градина, която се грижи и за бабите

В Деня на християнското семейство първия си рожден ден отбеляза един уникален комитет - „Баболандия“. Преди година той е уч...

Прочети повече

В тази връзка се създава и Фонд „Повиен - Кенали“ към Дванадесети пехотен Балкански полк. В годините на войната служещите в него се проявяват не само като храбри бойци и герои, изпълнили достойно своя дълг към родината, но и като хора, загрижени за съдбата и паметта на своите бойни другари пред техните семейства.

Израз на тези нагласи е създаването на фонд „Повиен - Кенали“ през втората половина на 1917 г. Приема двойното си име по наименованията на районите, в които води едни от най-тежките си боеве — връх Повиен край Щип, където воюва през Междусъюзническата война (1913), и с. Кенали, в близост до тогавашната сръбско-гръцка граница, източно от която воюва през 1916 г. В съответствие с утвърдения на 30 март 1918 г. в Сяр устав на фонда целта му е увековечаването подвизите на воините от 12-и пехотен Балкански полк, проявени по време на войните за обединение от периода 1912-1918 г. Негови членове са всички служещи или служили в частта по време на Първата световна война офицери, подофицери и войници. Те се задължават да плащат членски внос, а членството им продължава и след окончателното завършване на войната“ – се сочи в докладната на депутатите.

За обявяване на Стара Загора за „Град на Българската бойна слава“ има и решение на Общинския съвет от 25 октомври тази година, прието с пълно единодушие. С него е възложено на кмета на общината да подготви необходимите документи и да се обърне към президента, парламента и МС за издаване на указ за целта.

А под проекторешението в Народното събрание са се подписали: Милен Михов, Христиан Митев, Росен Иванов, Юлиан Ангелов, Борис Борисови и Александър Сиди от Обединени патриоти; Пламен Манушев, Маноил Манев, Владимир Тошев, Десислава Костадинова, Радостин Танев и Борис Кърчев от ГЕРБ; Кольо Милев, Николай Цонков и Петър Витанов от БСП; Слави Нецов (Воля) и Джейхан Ибрямов (ДПС).