България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
27 май 1850 г.: Белоградчик въстава
На този ден през 1850 г. населението на Белоградчишка област се вдига на въстание. То се включва в най-голямото въстание в Северозападна България през първата половина на ХІХ век, известно като Видинско въстание, въпреки че неговият обхват е много по-голям. Този бунт на българите от поробена България предизвиква широк международен отзвук. Високата порта е принудена да предприеме действия за прилагане на аграрната реформа в региона на бунта.
Прочетете също: 25 май в историята: Избухва Димитракиевата буна. Убит е Стоил войвода
27 май 927 г.: Умира цар Симеон I Велики
На този ден през 927 година, докато се приготвя за поредната война с Византия, цар Симеон I Велики е покосен от сърдечен удар.
Още с качването му на престола през 893 г. отношенията на България с Византия се изострят. Причината за това е решението на византийския император Лъв VI Философ да премести тържището на български стоки от Цариград в Солун.
Симеон I се противопоставя остро на решението му и навлиза в Източна Тракия, за да защити българските търговци. В битката българският владетел разгромява византийците при Одрин. Тогава Лъв VI се съюзява с маджарите, които нахлуват в българските земи. На територията на днешна Добруджа маджарите разбиват войска на все още непровъзгласения за цар - княз Симеон.
Докато преговаря с Лъв Хиросфакт, Симеон успява да сключи примирие с печенегите. С тяхна помощ той разгромява маджарите и след това войските му тръгват на юг.
Прочетете също: 24 май: Историята на Деня на българската писменост, просвета и култура
През 896 г. Симеон разгромява ромеите при Булгарофигон, след което Византия е принудена да сключи примирие. С подписания договор е възстановено статуквото отпреди 894 г. До 913 г. България и Византия са в мирни отношения.
През 904 г. начело с Лъв Триполитански арабите завладяват и опустошават Солун и княз Симеон се възползва от това - българо-византийската граница е изместена на 20 км северно от Солун.
През 913 г. отношенията между двете страни се изострят заради пренебрежителното отношение на съимператора Александър към българските пратеници.
През 913 г. Симеон I достига до стените на Цариград, след което Византия е принудена да му признае титлата цар на българите, въпреки че я анулира още на следващата година. В отговор на това българските войски нахлуват отново в Източна Тракия и превземат Одрин.
На 20 август 917 г. в битката при Ахелой византийската войска е избита от българите. След това тя търпи още едно поражение при Катасирти. Междувременно сърбите удрят войската на княз Симеон в тила. Но изпратените от него Теодор Сигрица и Мармиас залавят сръбския княз Петър Гойникович. Те поставят княз Павел Бранович на престола.
Успехите на цар Симеон не приключват дотук. През 918 г. войските му достигат Пелопонес и Егейските острови. На свикания църковен събор той се провъзгласява за император на ромеите, а българският архиепископ за патриарх.
Българската войска успява да достигне до Дарданелите, завладява Галиполския полуостров, след което прави опит за преминаване на малоазийския бряг.
Цар Симеон достига до стените на Цариград отново през 923 г. Тогава Византия настоява за започването на преговори и въпреки че не е сключен мирен договор, българските войски се оттеглят и свалят обсадата.
Прочетете също: 26 май в историята: Почитаме паметта на Панайот Волов
