"Всички искаме да получаваме повече без да даваме повече, но на практика е невъзможно". Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров, който смята за възможен този бюджет, въпреки обвързването на ръста на доходите със средната работна заплата.
Думите от заглавието са на лицето на АИКБ Васил Велев, който ги отправи към главния икономист на КСНБ Любослав Костов, а той отговори с репликите за "бе".
КНСБ разбират поведението на бизнеса. "Всичко трябва да се случва на масата на диалога, където винаги се е случвало. "Бюджет 2026" не е идеалният, той е бюджет на компромисите, но нали това е идеята на тристранката - властта да ни чуе и да вземе балансирано решение - нещо от нас, нещо от бизнеса".
От КНСБ подновиха призива си като измерител за политиката по доходите да бъде възприета така наречената заплата за издръжка, а не средната заплата за страната.
"За този бюджет, по този начин, по който е конструиран, няма да се разберем. Това е опит и да се имитира каквото и да било действие, което орязва, всъщност, очакване на истинско увеличение за хората, за да си покрият реалните нужди - хора, които са на минимална заплата, с опит и знание. Да се каже колко души трябват наистина на тази държава да работят.
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" организират в петък (31 октомври) предупредителна протестна акция пред сградата на Министерския съвет.
2 785 лв. са необходими за издръжката на тричленно семейство, включващо двама работещи възрастни и дете до 14 години. Доходът необходим за издръжка нараства през септември с 1.4% на тримесечна база и с 6.4% на годишна.
Стремежът към раздуване на публичния сектор от комунистите от КНСБ и БСП ще ни докарат не до стагнация, а до най-зловещата икономическа ситуация – стагфлация.
Не е ясно защо синдикатите правят такива проверки и по каква методика. Идеята вероятно е да създадат основа за повишаване на минималната работна заплата.
Изправени сме пред най-трудния бюджет през последните десетилетия. Предвид тежкия дефицит, който се очертава – около 17–18 млрд. лв., е ясно, че подобен бюджет не може да бъде приет в този вид.
Председателят на КРИБ критикува самоволните предложения на синдиката за драстично повишаване на данъци и осигуровки, което ще удари икономиката и пазара на труд
Със самоволните си политически предложения за драстично повишаване на данъци и осигуровки, КНСБ преминават от рушене на социалния диалог към взривяването му!
Президентът на КНСБ Пламен Димитров очерта нуждата от „реален завой“ в публичните финанси, като критикува мантрата, че „данъците не се пипат“, въпреки видимите дефицити и напрежението в ключови системи.
Главният икономист и директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любослав Костов представи в предаването „Лице в лице след Новините“ по bTV пакета от предложения за промени в данъчната и осигурителната система, представен днес от КНСБ.
КНСБ настоя в бюджета за 2026 година да се заложи ръст на заплатите в обществения сектор с 10%, като това да стане диференцирано в зависимост от това кои сектори са останали недофинансирани през тази година.
Установява се "типична надценка на продуктите в диапазон 20-70% на стоките при търговията на дребно“. Това са изводите на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) във връзка с наблюдението на цените на храните от малката потребителска кошница за август 2025 г. От синдиката отчитат, че продължава да има сериозна разлика между цената на дребно и тази на едро на част от хранителните стоки.
Има картелно споразумение в ценообразуването на млечните продукти в страната. Такова мнение изрази президентът на КНСБ Пламен Димитров пред журналисти в Русе.
Месец за месец не се виждат големи поскъпвания, задържат се цените на храните. Кафето обаче поскъпва с около 9%, минералната вода с 4%, плодовете също поскъпват.
Думите от заглавието са на лицето на АИКБ Васил Велев, който ги отправи към главния икономист на КСНБ Любослав Костов, а той отговори с репликите за "бе".
Месец за месец не се виждат големи поскъпвания, задържат се цените на храните. Кафето обаче поскъпва с около 9%, минералната вода с 4%, плодовете също поскъпват.
Стремежът към раздуване на публичния сектор от комунистите от КНСБ и БСП ще ни докарат не до стагнация, а до най-зловещата икономическа ситуация – стагфлация.
От КНСБ подновиха призива си като измерител за политиката по доходите да бъде възприета така наречената заплата за издръжка, а не средната заплата за страната.
Установява се "типична надценка на продуктите в диапазон 20-70% на стоките при търговията на дребно“. Това са изводите на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) във връзка с наблюдението на цените на храните от малката потребителска кошница за август 2025 г. От синдиката отчитат, че продължава да има сериозна разлика между цената на дребно и тази на едро на част от хранителните стоки.
"Всички искаме да получаваме повече без да даваме повече, но на практика е невъзможно". Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров, който смята за възможен този бюджет, въпреки обвързването на ръста на доходите със средната работна заплата.
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" организират в петък (31 октомври) предупредителна протестна акция пред сградата на Министерския съвет.
Изправени сме пред най-трудния бюджет през последните десетилетия. Предвид тежкия дефицит, който се очертава – около 17–18 млрд. лв., е ясно, че подобен бюджет не може да бъде приет в този вид.
2 785 лв. са необходими за издръжката на тричленно семейство, включващо двама работещи възрастни и дете до 14 години. Доходът необходим за издръжка нараства през септември с 1.4% на тримесечна база и с 6.4% на годишна.
КНСБ разбират поведението на бизнеса. "Всичко трябва да се случва на масата на диалога, където винаги се е случвало. "Бюджет 2026" не е идеалният, той е бюджет на компромисите, но нали това е идеята на тристранката - властта да ни чуе и да вземе балансирано решение - нещо от нас, нещо от бизнеса".
Има картелно споразумение в ценообразуването на млечните продукти в страната. Такова мнение изрази президентът на КНСБ Пламен Димитров пред журналисти в Русе.
КНСБ настоя в бюджета за 2026 година да се заложи ръст на заплатите в обществения сектор с 10%, като това да стане диференцирано в зависимост от това кои сектори са останали недофинансирани през тази година.
"За този бюджет, по този начин, по който е конструиран, няма да се разберем. Това е опит и да се имитира каквото и да било действие, което орязва, всъщност, очакване на истинско увеличение за хората, за да си покрият реалните нужди - хора, които са на минимална заплата, с опит и знание. Да се каже колко души трябват наистина на тази държава да работят.
Председателят на КРИБ критикува самоволните предложения на синдиката за драстично повишаване на данъци и осигуровки, което ще удари икономиката и пазара на труд
Със самоволните си политически предложения за драстично повишаване на данъци и осигуровки, КНСБ преминават от рушене на социалния диалог към взривяването му!
Не е ясно защо синдикатите правят такива проверки и по каква методика. Идеята вероятно е да създадат основа за повишаване на минималната работна заплата.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров очерта нуждата от „реален завой“ в публичните финанси, като критикува мантрата, че „данъците не се пипат“, въпреки видимите дефицити и напрежението в ключови системи.
Главният икономист и директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любослав Костов представи в предаването „Лице в лице след Новините“ по bTV пакета от предложения за промени в данъчната и осигурителната система, представен днес от КНСБ.