Мозъкът достига своя пик между 55 и 60-годишна възраст. Именно през тези години хората вземат най-добрите решения и решават най-трудните проблеми, показват последните изследвания.
Храненето през детството влияе върху развитието и здравето на мозъка, а науката е доказала, че някои храни значително влияят върху развитието на мозъка и подобряват концентрацията.
Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего са открили, че ритмичните мускулни движения на червата могат да помогнат да се обясни как кръвоносните съдове в мозъка се разширяват и се свиват заедно, се посочва в публикация в списание Physical Review Letters, цитирана от ЮПИ.
Най-забележителното нещо за това да си човек е мозъкът, орган, толкова интелигентен, че някога е решил да се самонарече. Той е седалището на нашите спомени, емоции и въображение, командният център, който ни позволява да обичаме, да творим и да мислим за мисленето.
С отминаването на младостта ви, може да започнете да се страхувате от остаряването. Но скорошно проучване, публикувано в списание Intelligence, показва, че има и много добри причини да се радваме: за много от нас общото психологическо функциониране всъщност достига своя връх между 55 и 60-годишна възраст.
Мозъкът ни работи постоянно, дори когато почиваме. И затова той постоянно се нуждае от висококачествено гориво с правилните хранителни вещества, за да функционира в оптимален капацитет.
Звуковите вълни с честота над прага на човешкото слухово възприятие се използват рутинно в медицинската практика. Известни още като ултразвук, тези звукови вълни помагат на лекарите да диагностицират и наблюдават заболявания, а също така позволяват да се види за първи път най-новият член на семейството.
Учени от Университета в Сидни проведоха мащабно проучване, за да определят как болестта на Алцхаймер (най-често срещаната форма на деменция) е свързана със стареенето на мозъка.
Нашият мозък е мощен симулатор, но той също има своите бъгове - и това са 9 невероятни неща, които остават отвъд мечтите ни, сякаш самата природа на съзнанието им забранява.
Повече от 90% от хората са изпитвали "ушни червеи" и изследователите започват да разбират как функционират, защо се появяват, какво ни разкриват за мозъка и дори как да се отървем от тях – ако искаме.
Мистерията защо някои спомени се запазват, докато други избледняват, се разплита и това изследване показва, че паметта не е толкова произволна, колкото се смяташе, а е селективна и стратегическа.
Върнете се назад към някои от най-важните си спомени – срещата с вашия съпруг/съпруга, получаването на работата, която наистина сте искали, или научаването, че някой, когото сте обичали, е починал.
С напредването на възрастта когнитивните ни способности намаляват, а паметта отслабва. Това е напълно нормален процес, но някои хора успяват да съхранят функциите на мозъка си на нивото, когато са били в разцвета на силите си, когато са били на 40 или 50 години.
Представете си телевизионно шоу, в което водещият моли участника да избере на случаен принцип една от три възможности: А, Б или В. След като участникът избере, да речем, възможност Б, водещият разкрива, че една от останалите възможности (да речем В) не съдържа наградата.
Върнете се назад към някои от най-важните си спомени – срещата с вашия съпруг/съпруга, получаването на работата, която наистина сте искали, или научаването, че някой, когото сте обичали, е починал.
С отминаването на младостта ви, може да започнете да се страхувате от остаряването. Но скорошно проучване, публикувано в списание Intelligence, показва, че има и много добри причини да се радваме: за много от нас общото психологическо функциониране всъщност достига своя връх между 55 и 60-годишна възраст.
С напредването на възрастта когнитивните ни способности намаляват, а паметта отслабва. Това е напълно нормален процес, но някои хора успяват да съхранят функциите на мозъка си на нивото, когато са били в разцвета на силите си, когато са били на 40 или 50 години.
Звуковите вълни с честота над прага на човешкото слухово възприятие се използват рутинно в медицинската практика. Известни още като ултразвук, тези звукови вълни помагат на лекарите да диагностицират и наблюдават заболявания, а също така позволяват да се види за първи път най-новият член на семейството.
Повече от 90% от хората са изпитвали "ушни червеи" и изследователите започват да разбират как функционират, защо се появяват, какво ни разкриват за мозъка и дори как да се отървем от тях – ако искаме.
Учени от Университета в Сидни проведоха мащабно проучване, за да определят как болестта на Алцхаймер (най-често срещаната форма на деменция) е свързана със стареенето на мозъка.
Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего са открили, че ритмичните мускулни движения на червата могат да помогнат да се обясни как кръвоносните съдове в мозъка се разширяват и се свиват заедно, се посочва в публикация в списание Physical Review Letters, цитирана от ЮПИ.
Мозъкът достига своя пик между 55 и 60-годишна възраст. Именно през тези години хората вземат най-добрите решения и решават най-трудните проблеми, показват последните изследвания.
Представете си телевизионно шоу, в което водещият моли участника да избере на случаен принцип една от три възможности: А, Б или В. След като участникът избере, да речем, възможност Б, водещият разкрива, че една от останалите възможности (да речем В) не съдържа наградата.
Мистерията защо някои спомени се запазват, докато други избледняват, се разплита и това изследване показва, че паметта не е толкова произволна, колкото се смяташе, а е селективна и стратегическа.
Нашият мозък е мощен симулатор, но той също има своите бъгове - и това са 9 невероятни неща, които остават отвъд мечтите ни, сякаш самата природа на съзнанието им забранява.
Мозъкът ни работи постоянно, дори когато почиваме. И затова той постоянно се нуждае от висококачествено гориво с правилните хранителни вещества, за да функционира в оптимален капацитет.
Най-забележителното нещо за това да си човек е мозъкът, орган, толкова интелигентен, че някога е решил да се самонарече. Той е седалището на нашите спомени, емоции и въображение, командният център, който ни позволява да обичаме, да творим и да мислим за мисленето.
Храненето през детството влияе върху развитието и здравето на мозъка, а науката е доказала, че някои храни значително влияят върху развитието на мозъка и подобряват концентрацията.
Има оптимална стратегия за спечелване на множество рундове на „камък, ножица, хартия“: бъдете възможно най-непредсказуеми.
Мозъкът достига своя пик между 55 и 60-годишна възраст. Именно през тези години хората вземат най-добрите решения и решават най-трудните проблеми, показват последните изследвания.
Храненето през детството влияе върху развитието и здравето на мозъка, а науката е доказала, че някои храни значително влияят върху развитието на мозъка и подобряват концентрацията.
Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего са открили, че ритмичните мускулни движения на червата могат да помогнат да се обясни как кръвоносните съдове в мозъка се разширяват и се свиват заедно, се посочва в публикация в списание Physical Review Letters, цитирана от ЮПИ.
Сънят често се описва като период на възстановяване на тялото, но за мозъка той е по-скоро като нощен цикъл на почистване.
Стареенето на мозъка започва по-рано от смятаното, често през 40-те и 50-те години, което се отразява на паметта и фокуса.
Най-забележителното нещо за това да си човек е мозъкът, орган, толкова интелигентен, че някога е решил да се самонарече. Той е седалището на нашите спомени, емоции и въображение, командният център, който ни позволява да обичаме, да творим и да мислим за мисленето.
С отминаването на младостта ви, може да започнете да се страхувате от остаряването. Но скорошно проучване, публикувано в списание Intelligence, показва, че има и много добри причини да се радваме: за много от нас общото психологическо функциониране всъщност достига своя връх между 55 и 60-годишна възраст.
Мозъкът ни работи постоянно, дори когато почиваме. И затова той постоянно се нуждае от висококачествено гориво с правилните хранителни вещества, за да функционира в оптимален капацитет.
Звуковите вълни с честота над прага на човешкото слухово възприятие се използват рутинно в медицинската практика. Известни още като ултразвук, тези звукови вълни помагат на лекарите да диагностицират и наблюдават заболявания, а също така позволяват да се види за първи път най-новият член на семейството.
Учени от Университета в Сидни проведоха мащабно проучване, за да определят как болестта на Алцхаймер (най-често срещаната форма на деменция) е свързана със стареенето на мозъка.
Нашият мозък е мощен симулатор, но той също има своите бъгове - и това са 9 невероятни неща, които остават отвъд мечтите ни, сякаш самата природа на съзнанието им забранява.
Повече от 90% от хората са изпитвали "ушни червеи" и изследователите започват да разбират как функционират, защо се появяват, какво ни разкриват за мозъка и дори как да се отървем от тях – ако искаме.
Възможно ли е увреждането на мозъка, свързано с болестта на Алцхаймер, да е една от причините делфините да се губят и да се озовават на брега?
Мистерията защо някои спомени се запазват, докато други избледняват, се разплита и това изследване показва, че паметта не е толкова произволна, колкото се смяташе, а е селективна и стратегическа.
Върнете се назад към някои от най-важните си спомени – срещата с вашия съпруг/съпруга, получаването на работата, която наистина сте искали, или научаването, че някой, когото сте обичали, е починал.
С напредването на възрастта когнитивните ни способности намаляват, а паметта отслабва. Това е напълно нормален процес, но някои хора успяват да съхранят функциите на мозъка си на нивото, когато са били в разцвета на силите си, когато са били на 40 или 50 години.
Изследванията показват, че феноменът възниква, когато частта от мозъка, която открива познатото, се „откъсне“ от реалността.
Представете си телевизионно шоу, в което водещият моли участника да избере на случаен принцип една от три възможности: А, Б или В. След като участникът избере, да речем, възможност Б, водещият разкрива, че една от останалите възможности (да речем В) не съдържа наградата.
Мислите, че кошмарите са просто лоши сънища? Ново изследване показва, че те биха могли да бъдат червен флаг за здравето на мозъка ви.
