Представете си телевизионно шоу, в което водещият моли участника да избере на случаен принцип една от три възможности: А, Б или В. След като участникът избере, да речем, възможност Б, водещият разкрива, че една от останалите възможности (да речем В) не съдържа наградата. В последната стъпка участникът е попитан дали иска да промени решението си и да избере останалата възможност А, или да се придържа към първоначалния си избор Б. Наречен „проблемът на Монти Хол“ на името на американски водещ на телевизионно шоу, този известен пъзел забавлява математиците от десетилетия. Но той може да ни разкрие и нещо за функционирането на човешкия ум и мозък. Защо някои хора решават да променят решението си, а други се придържат към първоначалния си избор? Какво бихте направили вие и какво би разкрил вашият избор за вашия ум?
Изборът кога да променим решението си
Изследванията върху промяната на мнението използват понятието „метакогниция“, за да обяснят кога и как се случва промяната на мнението. В общи линии, метакогницията се отнася до психологическите и биологичните процеси, които ни информират за това колко добре се справяме с дадена задача.
Още: Как се отразяват кошмарите на мозъка и опасни ли са за него?
В известен смисъл метакогницията е този вътрешен глас, който ни казва, че сме на прав път или че трябва да се постараем повече.
Интуитивно, промените в мнението могат да бъдат предизвикани от ниска увереност в първоначалния ни избор. Въпреки това, когато Драган Рангелов (лектор по психология и когнитивна невронаука в Технологичния университет "Суинбърн" в Мелбърн) и колегите му прегледали изследванията върху промените в мнението по отношение на различни видове решения, открили много проучвания, които показват, че хората променят мнението си по-рядко, отколкото бихте си помислили. Това било изненадващо, като се има предвид колко често се чувстваме несигурни в изборите си.
От друга страна, когато хората решат да променят мнението си, това често е за добро. Тази способност да преценявате точно дали да промените мнението си се нарича метакогнитивна чувствителност.
Проучванията на учените показват, че хората често вземат по-добри решения дали да променят мнението си, когато са под натиск от времето.
Още: Опасността, която подценяваме: Reels и TikTok убиват мозъка пет пъти по-бързо от алкохола
По-доброто разбиране на това как решаваме да променим мнението си може да ни помогне да тренираме ума си да прави по-добри избори.
Нашите мозъци показват кога ще променим решението си
Друг интересен въпрос относно промяната на решението е кога хората избират да променят решението си. Отговорът на този въпрос може да изглежда очевиден, тъй като хората могат да променят решението си едва след като са направили първия си избор.
За да разберат повече за този процес, учените са измерили мозъчната активност на хората, преди те да направят първоначалния си избор в лабораторно задание, което включвало отговаряне на въпроси за движещи се изображения на екран. Успели да предвидят промените в мнението секунди преди да се случат.
Още: 11 невероятни факта за човешкия мозък
Тези резултати показват, че мозъчната активност, която предвижда промените в мнението, може да бъде използвана за подобряване на качеството на първоначалните избори, без да е необходимо по-късно да се променя мнението. Обучението, базирано на тази мозъчна активност, може да помогне на хората в чувствителни професии като здравеопазването или отбраната да правят по-добри избори.
Защо не променяме мнението си по-често?
Изследванията в областта на метакогницията предоставят солидни доказателства, че промяната на мнението обикновено води до по-добри резултати при избора. Защо тогава хората са толкова несклонни да променят мнението си?
Има поне две възможни причини. Първо, решението да промените мнението си обикновено е резултат от допълнителни когнитивни усилия за анализ на качеството на първоначалния избор. Не всяко решение изисква такива усилия, а повечето ежедневни избори могат да бъдат достатъчно добри, без да са перфектни.
Например, изборът на грешна марка безалкохолна напитка с аромат на портокал вероятно няма да повлияе значително на нашето благосъстояние. Всъщност проучвания на потребителите показват, че купувачите са склонни да отчитат по-висока удовлетвореност от продукта, когато им се предлагат по-малко възможности за избор – феномен, наречен „парадоксът на избора
Това предполага, че наличието на повече избори и следователно по-голяма възможност да променим решението си може да изисква повече когнитивно усилие.
Второ, честите промени в решението могат да са признак за личностни черти, които не са социално желателни. Значимите и удовлетворяващи междуличностни отношения разчитат на способността да предвиждаме и да разчитаме на действията на другия човек.
Непостоянните и чести промени в решението могат да окажат негативно влияние върху отношенията и хората може да избягват да правят това, за да подобрят социалната си интеграция.
Бъдещето на промяната на мнението
Науката за промяната на мнението е вълнуваща област на изследване, която се развива с бързи темпове.
Бъдещите разработки в тази област може да се фокусират върху идентифицирането на специфични маркери на мозъчната активност, които предсказват последваща правилна промяна на мнението. Ако бъдат открити надеждни и валидни маркери, те биха могли да бъдат използвани, за да помогнат на хората да станат експерти в това кога трябва да променят мнението си, за да постигнат по-добри професионални и социални резултати.
О, и да се върнем на проблема на Монти Хол: ако някога водещият на телевизионно шоу ви предложи този избор, определено трябва да промените решението си. В този сценарий, по математически причини, отказът от първия ви избор ще удвои шансовете ви за печалба.
