Д-р Александър Маджуров е лекар и хирург, собственик на частна болница в Бургас и човекът, който вече десетилетие стои зад волейболния клуб Дея. За него спортният проект никога не е бил само въпрос на мачове и трофеи – голямата цел е да изгради нещо, което да продължи да съществува и без него.
От медицината към спорта: Мисията на д-р Александър Маджуров
Когато говори за Дея, д-р Александър Маджуров рядко започва с резултатите. По професия той е лекар, хирург и собственик на малка частна болница в Бургас. Волейболът идва по-късно – като различен свят от медицината, но постепенно се превръща в проект, който заема огромна част от живота му.
И ако днес Дея вече е познато име в българския волейбол, зад развитието на клуба стои човек, който от самото начало гледа на него не просто като на спортен отбор, а като на нещо, което трябва да има собствен смисъл и собствен живот. Маджуров не е човек, който още от детството си е планирал да създаде волейболен клуб. Решението идва в особен момент от живота му.
2014 година е тежка в личен план. Губи няколко близки хора, сред които човек на едва 41 години. Година по-късно натрупаната енергия и емоции намират посока в нещо съвсем различно от медицината. Така се появява Дея.
"2015 година трябваше да ми избие някъде, така да се насочи някъде енергията и затова направихме Дея", разказва той. Първоначалната идея обаче е далеч от амбициите, които клубът има днес. Няма план за мъжки или женски отбор. Няма стратегия за достигане до елита. Няма поставена цел за европейски турнири. Има една детска школа.
Идеята е проста – да се даде възможност на деца от Бургас и от други градове да тренират, да се развиват и да получават необходимите условия, без семействата им да трябва да плащат за това. Това е принцип, който Маджуров продължава да отстоява и днес. Но постепенно проектът започва да се променя. А апетитът идва с яденето.
Кога един проект започва да става личен
Маджуров не описва развитието на Дея като предварително начертан път. По-скоро като поредица от следващи стъпки, всяка от които отваря следващата. Първо идва детската школа. След това възможността да бъде създаден отбор. После още една формация. Следват по-сериозни състезатели, по-големи цели и постепенно изкачване нагоре.
Така Дея от проект за деца се превръща в клуб с мъжко и женско направление, детско-юношески формации и амбиции за челните позиции. Но зад всичко това стои и една друга страна на неговата работа – постоянството.
Вече десет години Маджуров е човекът, който трябва да продължава да поддържа проекта и в добри, и в трудни моменти. Спортният клуб изисква ресурси, организация и постоянна ангажираност, а резултатите невинаги идват в момента, в който са очаквани. А днес вече става дума за това да бъде създадена система, която да може да продължи сама.
Мечтата е по-голяма от един отбор
Най-голямата цел на Маджуров не е следващият трофей. Тя е свързана с това Дея да има собствена база – зала, хотелска част, място за настаняване на състезатели и възможност за собствено училище. Това е проект, който той сам определя като далечна перспектива и признава, че изисква сериозно финансиране, терен и цялостен проект. Не става дума за нещо, което клубът може да реализира в рамките на следващите една-две години.
Но самото наличие на тази цел показва как се е променил мащабът на първоначалната идея. Още по-важна е причината зад тази мечта. Маджуров иска базата не само за да има Дея собствен дом. Иска тя да бъде част от модел, който да осигурява и приходи за клуба. Така спортният проект няма да зависи изцяло от един човек.
"Тогава може вече и да ме няма. Аз съм свършил мисията и това нещо няма да умре с мен", казва той. Това вероятно е най-точният отговор на въпроса какво иска да остави след себе си. Не просто отбор, а структура.
Клубът, който трябва да има живот след създателя си
В професионалния спорт често се говори за президенти, собственици, бюджети и трансфери. Много по-рядко се говори за момента, в който човекът зад един проект започва да мисли какво ще се случи с него, когато самият той вече не бъде начело. За Маджуров това е част от мисията. Той не говори за оттегляне. Напротив – продължава да вижда пред себе си цели, които трябва да бъдат постигнати. Но крайната му идея е Дея да достигне момент, в който съществуването ѝ няма да зависи от неговото лично присъствие.
Това прави и мечтата за собствена база много повече от инфраструктурен проект. Тя е опит да се изгради устойчивост. Защото Дея вече е извървяла пътя от детска школа до клуб с място сред водещите български волейболни отбори. Пред нея обаче стои следващата, много по-трудна задача – да изгради основите, върху които следващите поколения да могат да продължат.
А за човека, който е поставил първия камък преди десет години, именно това би било истинският знак, че мисията е изпълнена.
