Този човек живее екологично и без никакви пари

„Ако някой ми беше казал преди 7 години (през последната година от икономическото ми образование), че ще живея някога без пари, най-вероятно щях да се задава от полуготовото ми ядене, приготвено в микровълновата.

Планът ми тогава беше да си намеря добра работа, да направя колкото се може повече пари и да си купувам предмети, с които да покажа на обществото, че съм успял. За известно време гои постигнах – бях мениджър в голяма фирма, имах дори яхта.

След шест години изучаване на икономика, нито веднъж не чух думата екология. След управлението на няколко хранителни компании, занимаващи се с биохрани, осъзнах, че дори и "етичния бизнес" не е съвсем достатъчен, за това което исках да направя. Ако не бях попаднал на едно видео на Ганди, все още щях да водя стария си начин на живот. Вместо това, последните 15 месеца нито съм получавал, нито съм харчил дори една стотинка.

Промяната настъпи една вечер, докато с мой приятел философствахме на яхтата ми на по чаша скъпо вино. И двамата бяхме повлияни от фразата „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“. Обсъждахме световните проблеми, като унищожаването на природата, експлоататорските фабрики в третия свят, войните за ресурсите на планетата. И двамата знаехме, че сме прекалено „малка капка в морето“, за да променим нещо.

Тогава осъзнах, че гледам на света по същия начин, по който западните медици третират пациентите си – като лекуват симптомите им, а не търсят първопричината за техните оплаквания. Затова реших да стана социален хомеопат, про-активист, който търси първопричина за тези симптоми.

Пари няма (по принцип)

Интересни неща са българската икономика и фискална политика. Уж пари няма и трябват реформи, но същевременно много „наши” (...

Прочети повече

Осъзнах, че всички въпроси имат един основен корен. Никой не иска да вреди на околните, но всъщност го прави без да осъзнава.

Ние отдавна вече не виждаме преките последици, които нашите покупки оказват върху хората, околната среда и животните. Пропастта между потребителя и консумираното се е увеличила толкова много, че ние нямаме представа какво е нивото на разрушения и страдание, свързани с нещата, които купуваме. Инструментът, който е помогнал на тази пропаст да се отвори са парите.

Ако ние сами отглеждахме нашата собствена храна, нямаше да си позволим да хвърляме една трета от нея, както правим и сега. Ако ние правехме сами нашите маси и столове, нямаше да ги хвърляме в момента, в който решим да променим интериора. Ако ни се налагаше да изчистим нашата собствена питейна вода, ние вероятно нямаше да позволим да се замърсява, както става това сега.

Така че, за да бъда аз промяната, която исках да видя в света, трябваше да се откажа от парите. Първоначално реших да го направя за година. Взех си каравана, паркирах я в една биоферма, където бях доброволец. Реших, че готвенето ще е навън – зиме и лете на печка на дърва, а лаптопа ми ще се захранва от слънчева батерия. Щях да се топля на дърва и да компостирам отпадъците си.

Какви са корените на унижението

От време на време всички го правим: принизяваме нечии достойнства, преувеличаваме недостатъците… Има обаче хора, за които обезце...

Прочети повече

Трябваше да реша как да осигурявам храната си без пари. Има 4 начина – да търсиш храна в дивата природа, да отглеждаш сам свои продукти, да заменяш нещо за храна или да използваш изхвърлена храна – която е в изобилие в Обединеното кралство. Още на първия ден нахраних 150 души с отпадъци и с храна намерена в природата. По-голямата част от годината, обаче ядях мои собствени продукти, които отглеждах сам. За придвижване използвах колело и 34 –те мили до града ги приемах като фитнеса ми за деня.

За тоалетна ролка използвах хартията от местните будки за вестници (веднъж дори си избърсах задника с история за себе си). Не е като двупластовата хартия, но бързо се свиква с нея.

Това, което научих от новия си начин на живот е, че приятелството, а не парите са истинската сигурност, от която се нуждае човек. Че бедността в западния свят е само духовна. Че независимостта всъщност означава взаимозависимост. И че, ако не притежавате плазмен телевизор, хората мислят, че сте екстремист.

Много хора ме определят като анти-капиталист. Аз не съм анти нищо. Аз обичам природата, хората и щастието. Сега имам много повече приятели, отколкото преди.

Често ме питат какво ми липсва от предишния ми живот. Моят отговор е, че в новия ми начин на живот липсва стрес, трафик, сметки, банки и всичко, което ви тежи.