Трикове от миналото, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да използвате през 2023 година

Ходенето на пазар. Едно време всеки град, село си е имал пазарен ден. Денят постепенно започва да се измества към събота и неделя с въвеждането на 5-дневната работна седмица. В пазарния ден производители, търговци, хора на изкуствата и занаятите, пътуващи артисти са показвали стоките, уменията си. Но пазарът е нещо повече от купуване и продаване. Той е свързвал хората, научавали се новини. Хората са имали време и място да общуват. Днес на градските пазари се случва нещо подобно и е истинско удоволствие на отидеш на пазар в събота или неделя. Да си купиш пресни зеленчуци, цветя, разсад, риба - зависи от сезона. Да се видиш със съседи, да се разходиш из квартала. Да научиш и споделиш новините, да изпиеш едно кафе дори в добра компания. 

Споделянето на труда. В миналото работата е била наистина много - физическата у дома, по полето. Затова хората си помагали, побратимявали се. Особено ако не са имали многобройна челяд, която да помага. Вдигали са се къщи, прибирала се е реколта. Не само мъжете, но и жените си споделяли работата - по седенки и тлаки шиели чеизи, тъкали килими заедно, ронели царевица или чистели боб. Днешно време хората са все по-отделени в трудностите си и не искат помощ, предпочитат да си платят. Вероятно е по-добрата идея при наличието на избор. Но мисля, че все още може да си помагаме и да споделяме трудностите по домашните ремонти, например, по нанасянето в нов дом, пролетното почистване, дървата за зимата.

Лекарите не ви казват: Това са лекарствата, от които се напълнява

Даването на заем. Не само пари, нали, е уместно да се дава, иска и взема на заем. Когато имаме доверие, че човекът ще пази, ще е отговорен и благодарен да ползва наша вещ - защо да не му я дадем за малко? Ето, например това може да са книги, може да е рокля, с която да услужим на приятелка в критичен момент. Може да е глинения ни гювеч, ако съседите чакат много гости, куфар, ако детето на приятелка ще пътува за седмица. Преди сме го правили, защото ценните и полезни вещи били кът, но сега - те сме толкова затрупани, че ако можем да го вземем назаем, защо да го купуваме? 

Помагане за децата. Било е обичайно да оставяме децата си на доверена съседка или роднина, които имат възможност да ги гледат ден или дори повече. Къщите и дворовете били големи - дали е 1 или 5-6, не е имало значение. За мен и сега не е проблем да погледам за няколко часа детето на приятелка, дори са спали вкъщи, докато родителите излязат на кино или на ресторант. Моите се забавляват, една пица и филм за вечеря и това е. Родителските кооперативи са пример за споделена грижа за децата, традиция, която се завръща, и то - успешен пример.

Има тенденция на едно завръщане към традиционни за нашето минало практики. Според мен стремежът на хората да се свързват е исконен. Парадоксално, дори социалните мрежи го доказват. Може би има смисъл да потърсим и възродим някои традиции и да намерим отново човещина, жертвоготовност, алтруизъм в себе си.