Изследователи от Китай са открили потенциален нов биомаркер за болестта на Паркинсон в човешката коса, съобщава Science Alert.
Когато екипът анализира косата на 60 пациенти с болестта на Паркинсон и сравни резултатите със здрави субекти на същата възраст, те забелязаха ясна разлика.
Според публикация , издадена като предпечат, проби от коса от пациенти с болестта на Паркинсон показват значително по-ниски нива на желязо и мед, както и по-високи нива на манган и арсен.
Още: Кои са основните разлики между сушене на коса на въздух и със сешоар
Авторите на изследването, водени от биолога Минг Ли от университета Хебей , вярват, че откритието им има „висок диагностичен потенциал за болестта на Паркинсон“.
Неинвазивният, но надежден начин за диагностициране на болестта на Паркинсон досега беше сериозно предизвикателство. Някои по-нови биомаркери, базирани на кръв, дават надежда, но човешката коса представлява нова и специфична цел с характеристики, които кръвта няма.
Защо косата на корейските жени не посивява бързо?
Известно е, че косата натрупва тежки метали от диетата или околната среда. За разлика от слюнката, потта, кръвта, урината или изпражненията, косата може да запази по-дългосрочен „исторически запис“ на здравословното състояние.
Точната причина за болестта на Паркинсон все още не е напълно изяснена, но предишни изследвания я свързват с нарушения в чревната микробиота и нездравословна диета, особено такава с високо съдържание на ултрапреработени храни. Има също така доказателства, че това невродегенеративно заболяване е тясно свързано със замърсители на околната среда, като пестициди.
Още: Трик на азиатските жени за красива коса
Ако нещо не функционира правилно в някоя от тези системи, е възможно косата да „регистрира“ тези промени.
В допълнителни експерименти с миши модели, Ли и колегите му също наблюдавали по-ниски нива на желязо в косата и тази промяна била тясно свързана с нарушения в чревната функция.
При мишки с болест, подобна на Паркинсон, чревната бариера изглежда е увредена. Гените, свързани с абсорбцията на желязо, са били понижени, докато гените, свързани с микробното усвояване на желязо, са били повишени, което може да доведе до по-широко разпространен железен дефицит в организма.
При хора с болестта на Паркинсон, промените в чревната микробиота се появяват години преди поставянето на диагнозата. Както и при други неврологични заболявания, изглежда има тясна комуникация между червата и мозъка. Възможно е косата да „следва“ тези сигнали и да записва промените.
Още: Косата може да определи силата на връзката между майката и детето
Дефицитът на желязо в косата, както при пациенти, така и при животински модели, беше най-постоянната и забележима промяна.
Изследователският екип смята, че връзката между чревния микробиом и гените за метаболизма на желязото представлява „фундаментално доказателство за концепцията“, че тези системи са свързани в контекста на патология, подобна на Паркинсон.
5 храни, които стимулират колагена, необходим за косата
Повишените нива на арсен в косата също заслужават по-нататъшно проучване, тъй като може да са резултат от излагане на околната среда. Въпреки че проучването е сравнително малко, пациентите с Паркинсон съобщават за по-висока консумация на животински органи и миди, храни, които е по-вероятно да съдържат арсен.
„Като се имат предвид всички тези резултати, предполагаме, че намалените нива на желязо в косата може да са свързани с гастроинтестинална дисфункция при пациенти с болестта на Паркинсон, както е показано от множество други проучвания, както и с нарушения баланс на чревната микробиота, който показва повишен капацитет за усвояване на желязо“, заключават авторите.
Още: Бретонът хит в прическите през пролетта на 2026 година
Тези открития подкрепят резултатите от проучване от 2025 г., което анализира наличната литература и открива доказателства за нарушена регулация на желязото в мозъка, кръвта и червата при пациенти с болестта на Паркинсон.
Необходими са допълнителни изследвания с по-голям брой участници, за да се потвърди тази закономерност и да се изследват механизмите, свързващи железния дефицит и болестта на Паркинсон.
Може би в бъдеще само малък косъм ще бъде достатъчен, за да се открие това системно разстройство.
