Новооткрито златно съкровище става част от Музея на мозайките в Девня

„Обектът е същият, върху който миналата година започнахме нови разкопки, тъй като преди това проучвахме в друга част на резервата. През септември месец намерихме 16 златни монети и спряхме, тъй като времето не позволяваше. В края на февруари и началото на март започнахме нови разкопки на същото място и открихме още 3 златни монети. По-важното е, че в една част от площта се натъкнахме на богата експозиция от подова настилка“, разказа градоначалникът.

По думите му това е очаквано, защото правят разкопките не слепешката. До този момент обаче още не е ясно дали сградата, към която принадлежат мозайките, е обществена или частна.

В Девня много се надяват Министерството на образованието и науката да продължи да финансира археологическите проучвания, тъй като това е богатство както за региона, така и за страната ни. Досега ведомството на Красимир Вълчев е финансирало няколко етапа от по 20 000 лева, общината също отделя ресурс от бюджета си за тази цел. Идеята е лятото да продължат разкопките, защото се надяват и на други интересни находки.   

„Това е реално старият римски град Марцианопол и разкопките, където е намерено и златното съкровище, са на площ не повече от 800 квадратни метра. Резерватът е на площ от 700 декара. Нашите намерения са доста оптимистични - да проучим максимално голям терен. Има достатъчно площи, които не са застроени и по тях има още много работа. Изисква се доста финансов, а и човешки ресурс“, посочи Свилен Шитов.

Музеят на мозайките е известен в България и на Балканите с уникалните си експонати. По думите на кмета цялото златно съкровище ще бъде изложено вътре, за да е достояние на повече хора. „Това е историческа даденост и наш дълг е да я разкрием и да я покажем пред света“, подчерта градоначалникът.

В момента подготвят музея, защото за да се изложат ценни експонати, има определен ред и изисквания, включително от гледна точка на сигурност. Очакват в туристическия сезон до месец май да бъдат готови.

Откритите монети – някои от които доста редки, са от времето на императорите Теодосий и Валентиниан ІІІ. Предполагат, че са от началото на четвърти век от нашата ера. В Девня очакват броят им да се увеличи, затова искат разкопките да продължат.