Brexit - прочитът на България и поуките за ЕС

Разбира се, за българския политически живот, колкото и да е умрял, доста важно беше какво казаха политиците по отношение на Brexit. И те говориха – много неща, но с малко оттенък на поука.

Създадоха петиция за втори референдум по Brexit

Петиция за провеждане на повторен референдум по въпроса за излизането на Великобритания от ЕС, качена на сайта на британския парламент,...

Прочети повече

Да започнем от главата на държава – Бойко Борисов. Първа негова грижа, разбира се, е да не вземе някой друг освен Великобритания да поиска специален статут и най-вече за вноските в общия бюджет на ЕС. Че как иначе – България да не би да има икономика извън еврофондовете? Въпросът кой докара дотам нещата, че икономиката ни да е тотално зависима от един основен източник на средства няма да го коментирам – който досега не е разбрал, няма и да разбере. По-опасното в случая с думите на Борисов е, че за да си вдига рейтинга, той „нахули” ЕС и НАТО как не ни помогнали за „Южен поток” и „Белене”. Борисов беше достатъчно време на власт и то в началото на оформянето на проекта „Южен поток” – защо той не настоя да има т.нар. opt-out от еврозаконодателството така, както имаше за Северен поток? Отговорът е прост – защото „Южен поток” е политическо, а не икономическо оръжие. „Южен поток” е вятърна мелница. А проектът „Белене” е проект, който се планира още преди мнозинството българи да знаят що е то Европейски съюз – площадката за строеж на „Белене” е утвърдена на 21 март, 1981 година! Подновяването пък е през 2003 година, също преди да влезем ЕС! Брюксел ли да ни спира проекта, който сме започнали далеч преди да сме в една лодка?!

Продължаваме през коментарите на евродепутатите. Външният министър Даниел Митов, който си има етикет на евро и натовски бюрократ, директно намекна, че британските избиратели са гласували за излизане, защото не са достатъчно умни да схванат какво е популизъм и какво не. Такъв намек не направи нито един умерен европейски политик. Схващането, че избирателят не е достатъчно умен да разбере какво го питат е дълбоко вкоренено специално в България! И защо – защото нашите политици упорито работят образованието да не е приоритет! Образованието е ключът към света – към множеството гледни точки, от които да се направи информиран избор чрез отсяване на истина и лъжа! В световен мащаб пък има тенденция в най-богатите икономики нивото на образованост да намалява – справка статистиката на ОИСР. В нея в топ 10 няма нито една Велика сила! Така че политици с евроатлантически етикет като Митов е редно да обърнат внимание на това, а не да подчертават със зле прикрит ироничен стил колко по-умни са от „средностатистически човек”.

Защо се случи Brexit може да стане ясно само от персонално интервю с всеки един гласувал това да стане. Факт е обаче все по-голямото разочарование от Европейския съюз, който се превърна в очите на много обикновени хора в „ни риба, ни рак”. Европа избра да се обедини около икономическите ползи т.е. парите, но уеднаквяване на стандарта в 28-те (вече 27-те?!) членки на ЕС е още много далеч! В крайна сметка се оказва, че надделява егоизмът – по-богатите не биха искали по-бедните да ги настигнат, а по-бедните смятат, че по-богатите са им длъжни за нещо – най-често исторически натрупвания. Брюксел от дълги години залага на максимата „помогни си, за да ти помогне и Господ”, но тя не задоволява много от европейците, които логично си задават въпроса защо тогава ни е Европейски съюз? Получава се така, че когато някой в ЕС не си напише домашното, той не бива наказван ефективно! Опитите да се отива към повече интеграция, но „някой друг” да се лиши от суверенитет, не точно „ние”, се провалят. Върховенство на закона, правата на човек, жизнен стандарт – това са цели, за чието постигане не е намерен правилният баланс между моркова и тоягата. А липсата на такъв баланс е факт, защото няма съгласие сред 28 държави за такъв баланс. ЕС е общност, която залага на взаимната икономическа изгода, но поради еволюционни причини, исторически натрупвания и културни различия това не е достатъчно, за да бъдат „всички щастливи”. А ако няма щастие за всички, тогава центробежните сили на разцепване рано или късно ще доведат до разпад!

Великобритания е добър урок за тези тенденции. Време е да се прави цивилизационен избор – ще бъдем ли всички щастливи и доволни или някои все ще искат да са по-щастливи и доволни за сметка на други и под булото на "сами трябва да се справите, гледайте ние как сме успели"? Защото усещането, емоцията, чувствата са част от хората – и ако някой чувства нещо, а ти му докажеш с милион математически примера, че не е прав, но не успееш да въздействаш на чувствата му, на фокуса му на движение, тогава неуспехът е гарантиран!

BULshit - как ще е да има референдум за ЕС и у нас*

От сериозни анализи до куп шеги и закачки – излизането на Великобритания от ЕС доведе до много реакции. Brexit е политически и со...

Прочети повече

Автор: Ивайло Ачев