България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Илия Цанов - първият български адвокат, който поема защитата на Ботевите четници пред османския съд.
Биографични данни
Илия Цанов е роден във Видин на 15 юли 1835 г. в семейството на чорбаджи Тома Цанов (известен още като Томаки), който е баща и на политика Найчо Цанов. Майката на Илия и Найчо е Екатерина Шишманова, наследничка на Шишмановия род.
Илия завършва образованието си в Свищов. След това започва работа в османската администрация в Шумен. В следосвобожденска България той първоначално работи в администрацията на Временното руско управление.
Илия Цанов е сред водачите на Либералната партия. Няколко пъти е избиран за народен представител съответно в Учредителното събрание, в Първото обикновено народно събрание, във Второто обикновено народно събрание, в Четвъртото обикновено народно събрание и в Третото велико народно събрание.
В периода от 1883 година до 1884 година е дипломатически агент на България в Цариград. След това в продължение на 2 години е министър на външните работи и изповеданията в правителството, оглавявано от Петко Каравелов. Докато е на тази длъжност, той участва в преговорите за сключването на Топханенския акт през 1886 г.
Още: Най-честният български финансист, чието убийство разтърси България
Илия Цанов е е арестуван заедно с Петко Каравелов след идването на Стефан Стамболов на власт. След като е хвърлен в затвора, заслугите му към родината са отречени.
След като излиза на свобода, той отново започва да практикува адвокатската професия. Но заради влошеното си здравословно състояние не може да работи активно. Изпадналият в нищета адвокат, започва да разпродава бащините си ниви, за да издържа семейството си.
Защитата на Ботевите четници
Защитата на заловените въстаници от Ботевата, Таньовата и Патревата чета е един от най-важните и отговорни моменти в живота на Цанов. Той успява да постигне замяната на смъртната присъда на бунтовниците със заточение, като по този начин спасява от бесилото Кирил Ботев – братът на Христо Ботев, както и Никола Обретенов.
През 1876 година Цанов е призован в Русе за служебен защитник на въстаниците, което е прецедент в османската съдебна практика. Митрополит Григорий предлага Цанов да защити бунтовниците и предложението му е прието.
На 8 юли 1876 г. е свикано извънредно съдебно заседание. Турците, които са убедени в изхода на съдебния процес, издигат предварително 13 бесилки. Илия Цанов обаче подготвя силна защитна реч. В продължение на два часа той защитава в съда всеки един от четниците и успява да докаже, че поисканите тежки присъди са неоснователни. Дори тези, които са категорични в решението си за смъртни присъди, неволно се съгласяват с доводите му.
Адвокатът излага тезата, че подсъдимите са защитавали своите човешки права. Той допълва, че подобно поведение е неизменна част от борбата за европейско развитие на Османската империя. Цанов успява да защити тезата си, че борбата за свобода и независимост не е престъпление. Благодарение на блестящата му защита няма издадена нито една смъртна присъда.
Западните дипломати също са впечатлени от защитата му в съда. Но всичко това не остава без последствия за него - той е отстранен от всички административни постове в Османската империя.
"Защо не бях в София, когато съдеха Левски. Сигурен съм, че щях да го отърва от въжето", тъгува до края на живота си адвокатът.
Последните години от живота си Илия Цанов прекарва в мизерия. Той умира на 14 март 1901 г. По решение на Деветото Обикновено народно събрание той е погребан на държавни разноски.
