Някъде в края на 90-те отношението към интернет бе като за почти свещено ново място на нови и безкрайни хоризонти, което ще свърже всички хора по земята и те - пролетарии на информацията - най-сетне ще се съединят и ще имат достъп до всичко, до което не са имали преди. Като всяка революция обаче и техническата постепенно започна да си яде децата; всеки ден човек може да види как фалшиви новини ядат определени глави, заместват ги с агресивна пластмаса и цялото наистина справедливо натрупвано негодувание към прехода, системата, обществото - започва да се пренасочва в пълни безумия.
Справка: последните фалшиви новини за Норвегия, Швеция, Финландия - въобще, изберете си една от онези далечни скандинавски държави. Оказа се, че там не само има прогрес, някаква почти идеална смесица между капитализъм и социализъм, добре подредено общество, достъпно образование, ами и педофилия, инцест, крадене на деца за един шамар: последните три работи ако четете редовно фалшиви новини, като целта вероятно е да се подронят първите три. За Швеция специално писахме тук. Макар че вече се забелязва и друго: някаква умора от фактите, дори раздразнение спрямо тях, не ни ги приказвайте тия, че всичко там е наред и е супер, ние си знаем, че те просто са ужасяващи хора.
Норвегия започна да прилича на някаква държава от приказките на братя Грим, особено в частта с вещиците. Едва ли е далеч времето, в което тази страна масово ще започне да присъства в обладаното от фалшиви новини въображение наистина сюрреалистично: аз предлагам направо да приемем, че в Норвегия и Швеция има къщи на един гигантски пилешки крак, и там влизат Хензел и Гретел (или ако предпочитаме Христо и Галето) и ги чака бабата, норвежка вещица, която първо ще ги изнасили, после ще ги изпържи, после ще ги изяде, а накрая ще обвини собствените им родители, че е направила всичко това, защото е видяла как майка им им шибва шамар в детската градина и е решила да вземе развитието им в собствени вещерски ръце. По същият начин, по който ултра либерални кръгове говорят пълни глупости (най-новото и готиното е, че "турското робство е метафора", а ние някак си сме общо взето подведени по романтическите клишета на 19-ти век и излишно се подаваме на провокацията, вложена от Иван Вазов, кръщавайки романа си "Под игото", без да сложи бележка под линия, че това е все пак метафора, фигура на речта); същите гротески се изкривяват и с обратна сила по отношение на Запада; той вече стана напълно ненормален, откачен, демоничен. Само допреди година-две всичко западно беше просто хомосексуално; този наратив обаче почна да се изчерпва, минаха вече много години от гастрола на Кончита Вурст на "Евровизия" и сега се навлезе в нов сюжет - ти остави, че е хомосексуално, ами и масово има кръвосмешения, педофилия, шири се разврат и либералогейхомопарадносапиенс, срещу който ние сме последен бастион на мъжеството и трябва да разперим дружно ръце на границата и евентуално да кажем: Назад, педеруги! Дотук и аман!"
Ако човек следи внимателно тези процеси няма как да не забележи следното: постепенно двата политически окопа започнаха да се оттласкват от реалността по начин, по който фалшивите новини дори превъзхождат методите на Студената война. Постепенно се спуска нова Желязна завеса, която работи по противоположен начин на предишната: онази не пропускаше никаква информация навън и навътре, а тази пропуска тъкмо информация, конструира се тъкмо през информационни войни, и описва цели територии, ценности, прогреси или провали през нещо, което в съзнанието на масовия човек звучи все по-редуцирано, все по-пикселизирано, с все по-слаба разделителна способност, и накрая стига до епичното и кратко умозаключение, че "Абе мани бе, в Норгегия си е*ат децата".
В случай, че познанията ви за света стигат до тъкмо тази окултна фраза, то, така както става в компютърна игра, би трябвало да се чуе весела музика, да излезе надпис "Конгречулейшънс" и най-сетне да въздъхнете спокойно: Вие превъртяхте играта. Просто я счупихте. Няма по-добър от вас.
Преди се живееше всякак - умно, тъпо, апатично, както си искаш. Сега се живее между fake news и Харалан Александров. Няма нищо по средата. Което общо взето значи - нищо няма.
Автор: Райко Байчев