Най-сигурният крепител на Борисов - алтернативата!

06 ноември 2018, 11:59 часа • 5259 | прочитания

Дойде време. Кое време? Как кое – да сваляме Бойко Борисов. Или поне с такова впечатление ще остане човек, ако гледа и слуша сутрешните блокове (а и не само) на големите телевизии.

Още: "Те бяха обесили собствените си деца"

Още: Орбан: "Брюксел си играе с огъня". Омразата срещу Украйна

Дори и обаче да не следиш толкова изкъсно политическите процеси в България, няма как да не ти направи впечатление изреченото само преди ден от едно от лицата на ДПС Йордан Цонев – няма алтернатива. Значи няма, но ще сваляме сегашното правителство – парадоксът на булгарикус политикус.

Парадоксите не спират дотук, но затова са интересни. Парадокс е и, че разни червени дават вид да си мислят, че са алтернатива. Като Георги Свиленски, първият съпруг на сегашната президентша Десислава Радева (да не казвам мъж, че му върви прякора Първия на Първата). С патос и в захлас Свиленски обяви рано тази сутрин, че не иска да е член на партия, на която премиерът се обажда и казва за кой закон как да гласува. А вие, г-н Свиленски, бяхте ли член на партия, която безропотно гласува кандидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС, защото лидерът ѝ Сергей Станишев обяви, че иначе „правителството пада“?! Българинът е късопаметен по принцип, но някои от нас още помнят.

Помнят и как в центъра на София Мая Манолова беше залята, облята и полята от "народната любов" - пак не толкова отдавна, едни 5 години. И със сигурност когато Слави Трифонов обяснява как тя единствена си вършела работата, си задават въпроса защо сега я върши (поне съдейки по децибелите), а по времето на Орешарски вършеше други работи? Как ще върши работа, ако не е омбудсман, а поеме някой друг, по-държавнически пост?

Още: Жътварят на смъртта

Още: "Даже не мога да обясня как се съгласих": Как Русия превръща украинските деца в терористи

Алтернатива в парламента няма! Само пълен идиот или абсолютен послушко (най-вече икономически зависим) може да си помисли обратното. Достатъчно години минаха вече, за да сме наясно, че от традиционните обитатели на парламента и Министерския съвет не можем да очакваме нищо хубаво.

Какво тогава? БСП са ясни – като във вица за Рейгън и Горбачов, в който двамата отиват на маратон и Рейгън печели, а съветските медии пишат, че другарят Горбачов е завършил на почетното второ място. По-опасни, разбира се, са от ДПС. Но и там изглеждат поизчерпани от идеи. Защото единствената идея, която прокарват отново, вече я пробутаха – за да издигнат Орешарски. И тя беше "програмно правителство". Имат със сигурност и готово прокси в случай на нужда – за по-внимателно следящите то не е тайна, негово лице е бившият ръководител на БАН акад. Стефан Воденичаров. Достатъчно е само да видите кой ръкопляска на  водената от него инициатива "Възгледи за национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България", за да сте наясно. Димитър Тадаръков, вечният защитник на Ахмед Доган заради приватизацията на "Булгарлизинг" и Валерия Велева, носеща пантофите на Доганоподобните, са достатъчни примери. И няма нужда да се опитват да съчиняват, коват и изпълняват планове с "национални приоритети" - достатъчно време имаха, за да го сторят!

Предсрочни избори в момента няма да доведат до нищо, освен до повторение, с някакви козметични изменения. ГЕРБ отново ще са достатъчно силни и номер едно – както заради предлаганите алтернативи, така и заради изкованата от години организация за влияние по региони, главно с икономически средства (ако не гласуваш за нас, ще ти съсипем поминъка), но недостатъчно, за да поемат изцяло контрол над управлението и да не делят баницата с никой друг. А извънпарламентарни формации като „Демократична България“ ще останат далеч, защото така и не разбраха и не намират общ език с по-широка маса хора. Не осъзнаха, че трябва да действат с къртовски труд, за да се надяват след време – години, да могат наистина да са фактор. За съжаление сега България стигна дотам, че истинска промяна може да стане само при концентриран силен външен натиск. Много още време ще мине, докато е различно – ама много. Или може би не чак толкова, до пълния разпад - към 2100 година вероятно не бихме познали България изобщо.

Още: Разединени американски щати: Какво свърши Тръмп с Америка за 100 дни

Още: "Надяваме се на 9 май Путин да сложи край на войната в Украйна"

Автор: Ивайло Ачев

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес