Най-сигурният крепител на Борисов - алтернативата!

Дори и обаче да не следиш толкова изкъсно политическите процеси в България, няма как да не ти направи впечатление изреченото само преди ден от едно от лицата на ДПС Йордан Цонев – няма алтернатива. Значи няма, но ще сваляме сегашното правителство – парадоксът на булгарикус политикус.

Оставка в България – само ако умреш или Борисов каже

Аз подписвам това, което ми предложи комисията като решение. Краткият отговор (дали съм наредил на инж. Асен Тасев да направи експертен...

Прочети повече

Парадоксите не спират дотук, но затова са интересни. Парадокс е и, че разни червени дават вид да си мислят, че са алтернатива. Като Георги Свиленски, първият съпруг на сегашната президентша Десислава Радева (да не казвам мъж, че му върви прякора Първия на Първата). С патос и в захлас Свиленски обяви рано тази сутрин, че не иска да е член на партия, на която премиерът се обажда и казва за кой закон как да гласува. А вие, г-н Свиленски, бяхте ли член на партия, която безропотно гласува кандидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС, защото лидерът ѝ Сергей Станишев обяви, че иначе „правителството пада“?! Българинът е късопаметен по принцип, но някои от нас още помнят.

Помнят и как в центъра на София Мая Манолова беше залята, облята и полята от "народната любов" - пак не толкова отдавна, едни 5 години. И със сигурност когато Слави Трифонов обяснява как тя единствена си вършела работата, си задават въпроса защо сега я върши (поне съдейки по децибелите), а по времето на Орешарски вършеше други работи? Как ще върши работа, ако не е омбудсман, а поеме някой друг, по-държавнически пост?

Алтернатива в парламента няма! Само пълен идиот или абсолютен послушко (най-вече икономически зависим) може да си помисли обратното. Достатъчно години минаха вече, за да сме наясно, че от традиционните обитатели на парламента и Министерския съвет не можем да очакваме нищо хубаво.

Борисов и "Джи Пи Груп" - защо точно сега?

"Няма да дам да ми се петни името", обяви за пореден път министър-председателят и нареди на подчинените си да извадят най-голямата стро...

Прочети повече

Какво тогава? БСП са ясни – като във вица за Рейгън и Горбачов, в който двамата отиват на маратон и Рейгън печели, а съветските медии пишат, че другарят Горбачов е завършил на почетното второ място. По-опасни, разбира се, са от ДПС. Но и там изглеждат поизчерпани от идеи. Защото единствената идея, която прокарват отново, вече я пробутаха – за да издигнат Орешарски. И тя беше "програмно правителство". Имат със сигурност и готово прокси в случай на нужда – за по-внимателно следящите то не е тайна, негово лице е бившият ръководител на БАН акад. Стефан Воденичаров. Достатъчно е само да видите кой ръкопляска на  водената от него инициатива "Възгледи за национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България", за да сте наясно. Димитър Тадаръков, вечният защитник на Ахмед Доган заради приватизацията на "Булгарлизинг" и Валерия Велева, носеща пантофите на Доганоподобните, са достатъчни примери. И няма нужда да се опитват да съчиняват, коват и изпълняват планове с "национални приоритети" - достатъчно време имаха, за да го сторят!

Предсрочни избори в момента няма да доведат до нищо, освен до повторение, с някакви козметични изменения. ГЕРБ отново ще са достатъчно силни и номер едно – както заради предлаганите алтернативи, така и заради изкованата от години организация за влияние по региони, главно с икономически средства (ако не гласуваш за нас, ще ти съсипем поминъка), но недостатъчно, за да поемат изцяло контрол над управлението и да не делят баницата с никой друг. А извънпарламентарни формации като „Демократична България“ ще останат далеч, защото така и не разбраха и не намират общ език с по-широка маса хора. Не осъзнаха, че трябва да действат с къртовски труд, за да се надяват след време – години, да могат наистина да са фактор. За съжаление сега България стигна дотам, че истинска промяна може да стане само при концентриран силен външен натиск. Много още време ще мине, докато е различно – ама много. Или може би не чак толкова, до пълния разпад - към 2100 година вероятно не бихме познали България изобщо.

Автор: Ивайло Ачев