Светът навлиза в период на сериозни геополитически промени, а според мнозина анализатори все по-ясно се очертава преход от еднополюсен към многополюсен международен ред. Сред най-често посочваните двигатели на този процес са нарастващото влияние на Китай и възстановените глобални амбиции на Русия, пише д-р Саид Тауфик в свой анализ за Oman Daily.
Според автора на този коментар важен символ на тази тенденция е неотдавнашната среща в Пекин между руския диктатор Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин. След разговорите двамата подписаха съвместна декларация, в която се говори за изграждането на "многополюсен свят" и "нов тип международни отношения". В документа Москва и Пекин подчертават необходимостта от по-балансирана международна система и по-голяма роля на различните центрове на сила в световната политика.
Разбира се, формирането на нов международен ред не е уникално явление за нашето време. Историята многократно е показвала как след периоди на доминация на една или няколко велики сили възникват нови баланси на влияние. Според автора световната история до голяма степен представлява поредица от съперничества между държави и империи за политическо, икономическо и военно надмощие. Още: Бъдещето: Осем велики сили ще формират световната политика
Сред примерите за подобни доминиращи сили са Римската империя, която контролира голяма част от познатия тогава свят, както и Британската империя, чиято мощ достига връх през XIX и началото на XX век. След Втората световна война водеща глобална сила постепенно стават Съединените щати.
Авторът твърди, че след края на Студената война Вашингтон е запазил еднополюсния модел на международни отношения, но според него този модел вече е изчерпал потенциала си. Именно затова той разглежда съвременните процеси като начало на преход към нова система, основана на няколко големи центъра на влияние.
В този контекст срещата между Путин и Си Дзинпин придобива по-широко значение. Тя се проведе само дни след визитата на американския президент Доналд Тръмп в Китай, което допълнително засили символиката на събитието. Някои наблюдатели определиха срещата като демонстрация на стратегическата близост между Москва и Пекин и като сигнал, че двете държави възнамеряват да играят активна роля в оформянето на бъдещия международен ред.
Според автора посещението на Тръмп в Китай не е довело до значими политически пробиви, въпреки постигнатите търговски договорености. Въпроси като Тайван, международната сигурност и конфликтите в Близкия изток са останали сред темите, по които между Пекин и Вашингтон продължават да съществуват сериозни различия. Още: Британско издание: Време е Западът да осъзнае упадъка на САЩ
Авторът използва понятието "политически карти" не в смисъла на географски граници, а като описание на разпределението на силите в международната система. Според неговата визия новият свят постепенно се структурира около няколко големи центъра.
Единият от тях е блокът около Китай и Русия, към който авторът причислява държави като Иран, Северна Корея и Пакистан. Вторият е европейският блок, а третият - Съединените щати и техните традиционни съюзници.
В този анализ Западът вече не се разглежда като напълно единен геополитически субект. Авторът смята, че между САЩ и Европа все по-често се наблюдават различия по отношение на външната политика и международната сигурност, въпреки че връзките между двете страни на Атлантическия океан остават изключително силни.
В заключение авторът изразява мнението, че един по-многополюсен свят би предоставил повече възможности на по-малките държави да защитават собствените си интереси и да балансират влиянието на големите сили. Според него именно наличието на няколко конкурентни центъра на влияние може да ограничи риска от доминация на една-единствена държава върху международната система. Още: Оман: Новият световен играч в трудните световни мисии като дискретен посредник
Автор: Д-р Саид Тауфик за Oman Daily
Превод: Ганчо Каменарски
