Народът все се дави, спасителите му - все се самоизяждат

Точно както в нашия политически живот. Онези, които могат да махат с ръце и крака в мътните води на собствения си популизъм, пренасят най-често на съседния остров иначе гръмко говорещите свои лицемерни другарчета. И така те се изправят в комплект срещу течението, тъй като едните плуват, колкото да не се удавят, а другите крещят за помощ, колкото да вдигат шум.

Насилието явно не ни притеснява

Не се доверихме на разума си – най-важната причина, поради която страхът от неизвестното измести страшното известно и се превърна...

Прочети повече

В бурната вода, сред гъста пяна и боклуци, са нахвърляни спасителни пояси за народа, останали от предишни удавници. Къде по прокъсани въжета, къде по гърба на някой прояден от пираните труп, той, народът, прави отчаяни опити да се закрепи - да глътне въздух, да погледне към хоризонта, да види спасителите си, поели с дървени ладии към... своята Голгота.

Той, народът, все агонизира в чужди води и все на чужди се осланя да го издърпат на брега. Докато се рее върху течението с препълнени от влага и гняв дробове, все напира и да се яхне върху онези, които могат да плуват. И тук гръмогласните другарчета преко сили отблъскват удавника. И на него му остава пак да се носи над разядени тела и останки от други животи. Той, народът, все се дави, а те, спасителите му, все се самоизяждат, преди да стигнат още до брега...

Така завършва и приказката с кучето и отровната змия. Когато двамата се озовали в средата на реката, тя го ухапала. Докато потъвало, клепоухото не разбирало защо змията е сторила това, тъй като и тя щяла да загине. Предусетила ужаса и съмнението, змията му казала: “Тук е така, защото сме на Балканите!”

Клеветите - за парите

Асоциацията на европейските журналисти - България категорично се противопоставя на заплахите срещу наши колеги заради въпросите, които ...

Прочети повече

Автор: Румен Скрински