X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Нови правила: вижда ли се краят на експлоатацията на болногледачките от Източна Европа

4120
Нови правила: вижда ли се краят на експлоатацията на болногледачките от Източна Европа
Снимка: iStock

Когато болната ѝ от деменция майка вече не можела да грижи сама за себе си, Сандра Майлер (името ѝ е променено от редакцията) наела чрез агенция болногледачка от Румъния. Тя трябвало да живее в жилището на възрастната жена, да ѝ готви, да ѝ прави компания, да ѝ помага при обличане и събличане и да я пере. На всеки три месеца тя трябвало да бъде сменяна от друга жена.

„С майка ми не е лесно. Никоя от жените не искаше да дойде втори път, поради което постоянно ангажирахме нови“, обяснява Майлер. Имало проблеми и с жените: едната едва говорела немски, друга пък била толкова опърничава, че постоянно се карала с майката на Майлер.

Петер Шмел (неговото име също е променено) пък не може да се нахвали от македонката Ида, която се грижи за полупарализираната му след инсулт съпруга. „Имали сме няколко болногледачки от чужбина, но Ида е първата, с която жена ми се чувства добре. Когато влезе в стаята, жена ми засиява“, разказва Шмел.

Според някои оценки, около 300 хиляди жени (мъжете се броят на пръсти) от Централна и Югоизточна Европа се грижат за нуждаещи се възрастни хора в Германия в техните собствени домове. Точният им брой е неизвестен, тъй като те не са регистрирани никъде. Наемани са, за да чистят жилищата, да приготвят храната, да помагат при ходенето до тоалетна или при личната хигиена. Те са един вид резервна трудова армия, съществуваща основно заради разликата в стандарта на живот.

Създаден е сив сектор на пазара 

Полякините, румънките, българките или словенките се наемат от семейства, които нямат възможност сами да се грижат за своите роднини. Болногледачките от чужбина попълват тази празнина. Наемат ги или чрез посреднически агенции, или пък те самостоятелно предлагат услугите си. Но, както отбелязва професорката по геронтология Таня Зегмюлер от университета в Бохум: „Политиците игнорират проблема в продължение на години и са допуснали създаването на сив пазар“.

Някои агенции пласират кадри без каквато и да било квалификация и с минимални познания по немски. Много от жените работят на черно, нерядко при много тежки условия, а получават ниско заплащане.

Всичко това е известно от години, но мълчаливо се толерира. Разбира се, има и сериозни агенции и болногледачки, но на потребителя му е трудно да се ориентира. Именно в това отношение – за установяването на повече прозрачност на пазара – трябва да се погрижи новият стандарт DIN SPEC 33454, публикуван от Германския институт за стандартизация (DIN) на 22-ри януари.

На какви условия трябва да отговарят двете страни? 

Екип от специалисти е разработил изисквания за качество, съгласно които ще бъдат сертифицирани фирмите. Стандартът предписва условията, които трябва да изпълнят агенциите, посредниците, болногледачките и семействата. Наред с множеството правни въпроси, става дума и за най-практични неща – като например за това, че при пристигането на болногледачката посредникът трябва да бъде на разположение и в случай на нужда да осигури заместник в рамките на 96 часа. Регламентирано е и какви са изискванията към болногледачките: да имат елементарни познания по немски, както и по типичните старчески заболявания, да имат опит в обслужването на хората и за поддържане на тяхната хигиена. Освен това трябва да представят и свидетелство за съдимост.

Изискванията към семействата пък включват предоставянето на самостоятелна стая на назначената болногледачка, достатъчно средства за изпълнението на трудовите ѝ задължения, както и определянето на човек, с когото тя да може да обсъжда възникващите проблеми. Освен това от болногледачката не може да се изисква да работи по 24 часа на ден – германското трудово право повелява, че може да се работи максимално по осем часа на ден, само в изключителни случаи по десет. При това положение за осигуряването на 24-часово обслужване би трябвало да се наемат три болногледачки.

Засега ситуацията обаче изглежда другояче и често не се прави разлика между работното и свободното време на наетите – както се вижда и от едно съдебно дело от миналата година, за което ДВ е писало и преди. Българка подала жалба, че в трудовия ѝ договор е записано 30-часово работно време, докато фактически от нея се изисквало да се грижи за една възрастна дама от 6 до 22-23 часа, а понякога и нощем. Тя поискала по-високо заплащане и областният трудов съд в Берлин-Бранденбург отсъдил в нейна полза.

До 3400 евро на месец 

За да не възникват подобни проблеми като гореописания, новият стандарт DIN определя, че агенцията-посредник трябва да провери каква е реалната натовареност на кадрите. За наеманите болногледачи важат минимални почасови ставки за заплащане на техния труд. Според потребителските организации, включително най-голямата сред тях – Stiftung Warentest, семействата трябва предвидят месечни разходи между 1500 и 3400 евро за болногледач. Отделно от това са разходите за прехрана, за пътувания до родината и за фирмата-посредник.

 

Източник: Дойче веле

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com