От войната на слушалките до Оруелската реалност има само една крачка

Главният въпрос е дали само подслушването на политици, когато е без разрешение, е скандално. Не е ли също толкова скандално неразрешеното подслушване на обикновените граждани? И ако не ставаше въпрос за политици, а за някакви активисти от средна ръка, щеше ли да се вдигне шум? В най-новата ни история има поне десетина подобни скандала, включително и с журналисти. До момента няма наказан виновник и няма оптимизъм подобно нещо да се случи в бъдеще.

От десетилетия в медиите изтичат какви ли не записани разговори - и с политици, и с хора от бизнеса. Когато това се случи, на всички им е много забавно и никой не се пита как, аджеба, това нещо се е озовало някъде другаде, извън служебните места за съхранение на подобни файлове.

Тук има една ясна норма и тя е колкото законова, толкова и етична - само при лица с достатъчно доказателства за престъпни деяния могат да се прилагат специални разузнавателни средства. Така е по закон. На практика е по-различно. Обявяват се, примерно, трима бизнесмени за ОПГ. И слушайки тях, службите закачат за слушане и куп други лица, включително политици. Това звучи като съшито с бели конци обяснение, но в голяма част от случаите може да се е получило точно така.

Борисов: Само аз не знам кои са подслушваните

Скандал – ясно. Ама подслушване – на кой и кога? Излиза, че само аз не знам кои са подслушваните, а всички останали знаят. ...

Прочети повече

Например, разговорът между депутата Александър Паунов и Васил Божков на тема протести. Точно него визират обясненията, че политик може да е бил подслушван, ако е говорил със законно подслушван заподозрян в престъпление. По тази линия всички, говорили с Божков, са били слушани най-внимателно. Въпросът е защо законът е направен така, че да може да се допуска подобен вариант? Или може би нарочно е така направен?

Дори прословутият запис на Борисов с нежните му думи за Караянчева явно не е достатъчно силен сигнал, че у нас всеки може да бъде подслушван, даже премиерът. И най-вече той. Защото, както се оказа впоследствие, подслушван е бил и служебният премиер Стефан Янев, преди да поеме този пост.

Очевидно забавлението с бръмбарите е добило воайорски измерения. Противно е дори да си помисли човек що за урод трябва да си, за да навлизаш по този начин в личното пространство на когото и да е - било за пари, било за повечко пари.

Говорейки за неправомерно използване на СРС-та, някак забравяме, че технологично отдавна съществуват всякакви джаджи и софтуери, с които нито ти се налага да искаш разрешение от някого, нито да се отчиташ кого и защо подслушваш. Спай-технологиите са общодостъпни, стига човек да е достатъчно грамотен да борави с тях. И платежоспособен, разбира се.

Така всяко подслушване добива други измерения, защото на практика всеки може да подслушва всекиго. Това в деловите среди отдавна се знае и няма да видите сериозен бизнесмен, който да си води сериозните разговори по смартфон. Умните хора ползват най-прости телефони с копчета, при които и локализацията е по-трудна. Няма да видите и сбирка на хора от бизнеса, на която телефоните не се събират и поставят в нещо метално. Защо? Защото никой в нашата държава не е застрахован срещу подслушване. И така е от десетилетия. Ако днес има някаква надежда това да се промени, тя е основно в Бойко Рашков - човекът, който от години алармира за неправомерното използване на СРС-та и за унищожаване на материали от подслушвания.

Бабикян: С подслушването ни връщат в годините, в които комунизмът беше на власт

Арман Бабикян от „Изправи се! Мутри, вън!“ потвърди в интервю за БНР, че разполага с номера на дела за подслушване „о...

Прочети повече

Това, че Борисов, бидейки премиер, си дрънка глупости по общодостъпния телефон, не значи, че не си води важните разговори по съвсем друг. Човек с неговия опит в и около службите прекрасно знае как стоят нещата.

Затова нека да не се заблуждаваме - използването на СРС-та е само част от проблема. Само тази част, която е свързана с институциите. Тя е важна, защото се ползва държавен ресурс за лични цели - било за да дойдеш на власт, било за да останеш на власт. Другата част е безконтролното използване на технологиите за бизнес цели, което е друга тема. То съществува в целия свят, като понякога засяга и световни лидери - помним Уотъргейт, помним Меркел, бясна на САЩ, както и редица други по-малки и по-големи скандали.

Войната на слушалките обслужва основно политици, но всички знаем, че зад тях стоят хората с парите. Тази война никак не е забавна. Напротив, от нея до Оруелската реалност има само една крачка.

По тази причина е важно в най-скоро време да имаме резултат от проверката - да стане ясно кой кого е подслушвал и защо. И ако наистина лидерът на ГЕРБ си е позволил да ползва държавна служба, държавна техника и държавни служители, за да подслушва опонентите си, да понесе съответната отговорност.

Автор: Евелина Гечева