Прераждащата се арогантност

Също така се оказа, че повечето НЕ вярват в прераждането, в рая и ада, в това, че петък 13, счупеното огледало и черната котка носят нещастие, НЕ СА ходили на врачки и ясновидци, НЕ хвърлят сол за късмет и НЕ носят червен конец против уроки. Само че за традиционния български нихилизъм МНОЗИНСТВОТО нямаше значение. Той предпочете да се концентрира върху МАЛЦИНСТВОТО - 30% за преражданията, за червените конци, за врачките и др.

Ако при готвенето шаранът се накъса, къса се и късметът на къщата

Шаранът за Никулден трябва да се приготвя цял, ако се къса, се къса и късметът на къщата. Това каза Георг Краев, професор по фолклорни...

Прочети повече

Защото чувството за превъзходство и всичко, което го потвърждава, успокоява. И така се засипаха коментари - вярно щяло да излезе онова за 80-те процента дебили, с такъв народ - толкова, българите били будисти, защото прераждането е източно, не православно вярване, и още, и още...

Първо, изключително некоректно е да се приравняват вярванията във висши сили, в прераждането на душата, практиките за здраве и късмет и заедно с това конспирациите сред нас ли са извънземните и стъпвал ли е човек на Луната. Така още в началото се дава един пейоративен тласък в тълкуванията, а както споменахме, на българския нихилизъм толкова му трябва.

Има нещо отблъскващо в огромната арогантност, с която мнозина си мислят, че могат да оценяват, да принизяват или да обиждат личната вяра на всеки. Философията "Само аз съм прав" е достигнала толкова пандемични мащаби, че днес за признак на интелигентност се счита да обясниш на всички останали как, като са различни и имат различна истина за живота, са глупави, примитивни, безмозъчни и ирационални неандерталци.

Белег на непознаване на собствения ти народ е и допускането, че вярвания като прераждането са само източни и че единствената подразбираща се алтернатива е православието. Новина за всички, които не са се ориентирали от какъв народ са част. Българинът никога не е бил религиозен православен християнин. Същата агенция, провела това проучване, миналата година излезе с допитване именно по този въпрос. И се оказа, че за българите църквата не е никакъв фактор. Над 70% не стъпват изобщо в храм или го правят само по празници, а на църковния брак се гледа като на нещо ненужно. Въпреки това, повечето българи споделят, че са вярващи. Защото между вяра и религия разликата е от земята до небето. И личният бог, в който всеки има право да вярва, няма нищо общо с православните и изобщо - религиозните догми и канони.

Белег и на неинформираност е твърдението, че прераждането е източна концепция. В старата българска вяра - във фолклора, песните, преданията и обредите идеята за прераждането присъства от векове. Да не говорим, ако се върнем още по-назад - към тракийските мистерии и фолклор, на които стъпват по-късните ни вярвания. Затова нещо, оцеляло като идея векове, хилядолетия наред, заслужава най-малкото уважение или ако някой не е способен на това - снизхождение.

Днешната дата плаши суеверните

На почитателите на теориите за странните дати днешната със сигурност ще се хареса. За суеверните тя ще е повод за безпокойство, пише в....

Прочети повече

Българинът вярва, че има нещо над него, че има символи, които имат значение и неща, които не разбира, не е доказал, но уважава, защото нещо в него му говори, че това е неговият път. Нещо старо, древно, родно. И ако за някой пътят е друг, е също толкова свободен да го следва.

Кой има право да принизява личната вяра? Кой има право да я съди и да оценява дали е "правилна" или не? Кой се мисли за толкова вездесъщ, че да знае всички отговори?

Вярата и интелектът са две отделни неща и всеки има право да приема това, което работи за него. И е хубаво да признава същото право и на другите. От толкова много дървени философи държавата буксува от години. Арогантността никога не е доказателство за превъзходство, обикновено е точно обратното. И имаме спешна нужда да престанем да се съдим и оценяваме, и ако можем, да бъдем малко по-обективни, умерени и толерантни.

Този народ винаги е бил своенравен и противоречив. И за добро, и за лошо. Защото е такъв от страшно много време и защото някои неща са "неофициални" - тези, които ни правят такива, каквито сме.

Автор: Десислава Любомирова