"Заплакала е гората"

Пътят го отвел на едно много странно място, където никой не наричал нещата с истинските им имена. Джелсомино схванал това след серия комични недоразумения в магазините. Искал ли да си купи хляб, му давали мастило, а вместо сирене – гума. „Тук всички са луди” – казал си той. В тази страна дори котките лаели, а кучетата мяукали. Всичко било с главата надолу, но такъв бил редът, за чието спазване бдяла и слухтяла тайна полиция.

Тя мигновено арестувала хора и животни, които си позволявали да не викат на черното бяло и обратно. Тук освирквали певците, които пеели вярно, и викали на бис пеещите откровено фалшиво. Когато се срещнели познати, с любезен тон се осведомявали взаимно колко им е неприятно да се видят, а при раздяла си пожелавали „ужасен ден” или „неприятна работа”. Според етикета на страната, всичко това минавало за добро възпитание и учтиво държане.

Джелсомино се запознал с някакъв художник. Той бил много мрачен, защото не харесвал картините си. А и как би могъл, след като трябвало да рисува не истински хора и животни, а измишльотини, като лице с три носа, крава с две глави или кон с шест крака. Джелсомино му предложил да рисува нещата такива, каквито са. Бананито, така се казвал художникът, го послушал и тогава се случило чудо – картините му започнали да оживяват. С радостно цвилене един кон слязъл от рамката, благодарил на автора и препуснал на воля.

Борисов: Ветото на президента е шанс за доброто на България

"Ветото е още един шанс да се постигне най-доброто в горския сектор за България и нейните граждани". Това заяви министър-председателя...

Прочети повече

Ястията, които рисувал Бананито, също се материализирали на часа. Славата му се разнесла из кралството и хората започнали да се стичат при него. Отначало били предпазливи и искали да им рисува неща, като ги наричали с „правилните”, т.е. лъжливи имена. Молбите им обаче художникът изпълнявал буквално. Така лека-полека те започнали да изричат истинските имена.

Естествено, Бананито бил арестуван като опасен смутител на реда, а за него било съобщено на крал Джакомоне, който бил въвел целия този нов „ред”. Бивш пират, вече уморен от морските си подвизи и понатрупал богатство, Джакомоне и другарите му решили да си осигурят по-спокойни и безрискови старини. И ето, че сполучили да завладеят страната, а Джакомоне станал неин крал. Новите правила били въведени да държат населението под контрол и в страх. Дори и неволно, но някой все „бъркал” и примерно сутрин казвал на друг „добро утро”, а не „лека нощ”. Тогава моментално се появявали агенти и го арестували. Нещастната жертва се опитвала да обясни, че е искала да каже нещо съвсем друго, но му отговаряли: „А-а, чухме те вече – ти каза точно това.”

Но ето, че сега картините на Бананито заплашвали целостта на системата. Бившите пирати и сегашни съветници на краля роптаели и се питали докъде ще се стигне, ако хората започнат да наричат нещата с истинските им имена. Кралят обаче имал свой план – освободил Бананито от затвора и го назначил за придворен художник. Владетелят бил безскрупулен и като пират, и в битието си на крал. Освен това бил ужасно грозен и плешив. Тъй като особено страдал заради последното, се явявал пред поданиците си с дълги перуки в ярки цветове. Сега замислял да накара Бананито да му нарисува коса на главата, която да се превърне в истинска. Затова търпял волностите му и пренебрегвал опасността, за която го предупреждавали съветниците.

Когато естественото се превърне в неудобно, нежелано и недопустимо, това е сигнал, че нещата се развиват в посока към нечий произволен и користен интерес.

Не беше естествено влекове и лифтове да не работят през зимата. Къде беше тогава грижата за скиорите, която се изтъква като първопричина за Закона за горите. Няма да е естествено Витоша и другите планини да заприличат на бетонните годзилски курорти по страдалното ни Черноморие. Оправдание не са и приказките за привличане на чужди туристи. Последните едва ли ще изоставят Австрия и Швейцария, за да карат ски сред голи чукари, мастити хотелски комплекси и други строителни излишества.

Някои цели не могат да се постигат по нормален и естествен начин, затова е необходимо да се приемат съответни закони, които да им светнат зелено и да настъпи юруш на маслините. В случая – на влекове, лифтове и хотели, които обаче ще се водят гори.

Подобни цели показват ясно, че не са във всеобщ, а в нечий тесен интерес. Такъв интерес, който няма да се спре пред нищо. Такъв интерес може да размени значенията на думите като в книгата на Джани Родари и да принуди нормални хора да се правят на идиоти. Такъв интерес може да накара телевизионни водещи да гледат с умиление не на първи стъпки на свидна рожба, а на министър-председател на държавата, докато новините, които съобщават, акцентират върху рождения му ден и сватбата на един от министрите му. Такъв интерес може целенасочено да осакатява планините, докато не заплачат лифтовете. Не за друго, а поради липса на гора.

Ако наложеното от президента вето не бъде взето под внимание от народните избраници, всеки шепот би могъл да бъде оправдан, само ако е с децибелите на Джелсомино.

Славея Балдева
svobodata.com