Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Афганистанските сили отстояват позициите си

20 юли 2013, 17:37 часа • 6329 прочитания

Взривовете на артилерията не спират – на няколко минути оръдията изстрелват светлинни залпове във въздуха, осветявайки нощното небе отвъд контролните пунктове на младата афганистанска армия. Само на няколко километра от главната магистрала, земята все още принадлежи на талибаните.

Разположена на югозапад от Кабул, Газни е ключова провинция, по която пълзи магистралата от столицата до втория по големина афганистански град – Кандахар. Газни е земя на талибаните. Тук, както и почти навсякъде в Афганистан, силите на НАТО престанаха да се борят с екстремистите, предавайки грижата за сигурността в ръцете на афганистанската армия и полицията. Начинът, по който афганистанските сили ще се справят без американските си колеги и останалите съюзници, ще определи до голяма степен бъдещето на страната, след като бойните части се изтеглят през 2014 година.

Години след като НАТО почувства, че губи войната и изпрати допълнителни войски в Афганистан, в Газни положението не е обещаващо. „Обезопасената зона” се простира едва на няколко километра от магистралата Кабул-Кандахар. Талибаните често остават ненаказани, въпреки че по два или три пъти на ден нападат конвои по магистралата и дори посред бял ден вземат под прицел военни пунктове. Те имат безпрепятствен достъп до убежища и необходими продукти в Пакистан. Базите на НАТО са обект на чести, макар и предимно безрезултатни нападения. В много райони талибаните управляват открито. Властта на правителството извън столицата на провинцията е несигурна.

Откакто НАТО преустанови бойните операции по-рано тази година, насилието в Газни се понижи. „Много хора ни възприемат като окупатори и сега на талибаните им е по-трудно да твърдят, че се борят срещу неверниците”, казва американският полковник Стивън Майкъл. От друга страна, смъртните случаи сред афганистанските сили за сигурност са се увеличили с 50% спрямо миналата година, което отразява и тяхното нараснало значение. Те все още могат да разчитат на известна помощ от коалицията, включително подкрепа от артилерията, но най-често помощта идва под формата на съвети.

Американците настояват, че афганистанските сили са добре подготвени, като се аргументират с управлението, което местните са поели преди около половин година. Афганистанците получиха помощ от тежки оръдия и по-добри коли. Но те срещат трудности да си набавят гориво и боеприпаси, да поддържат оборудването си, да оказват въздушна помощ, да евакуират ранените, да идентифицират и да обезвреждат саморъчно направени взривни устройства. Координацията сред различните части и служби все още не е добре разработена. Афганистанските сили за сигурност се спъват и в етническите раздори. Местната полиция няма да наеме хазари, въпреки че те съставляват почти половината от населението в провинцията. В елитната полиция пък няма пущуни, които са мнозинствена група в района, но и етническата основа на талибаните.

Би било грешка да отписваме афганистанските сили за сигурност. Те имат желание да се бият и ако имат недостатъчно време за обучение, то е защото непрекъснато са на операции. През последните няколко месеца те наистина разшириха обезопасената зона в Газни. Афганистанските сили обаче страдат от липса на хора. В резултат на това те все повече разчитат на местната полиция за охраната на контролните пунктове и за събирането на информация. Някои от тези бойци са бивши екстремисти, които са преминали на другата страна. Други са командвани от дребни главатари, изпитващи неприязън както към правителството, така и към екстремистите. Твърдото ядро на така нареченото движение Мукур в югозападната част на провинцията е съставено от разбойническа група, която търгува с опиум и която има общи врагове с правителството. Много хора в Газни обаче просто искат по-добър живот. Миналата година въстание в Андар прогони екстремистите от селата, след като на местните лидери им писна от талибаните, които затваряха училища и убиваха хора.

Екстремистите едва ли са много силни – вероятно в момента наброяват няколко стотици бойци в цялата провинция Газни и представляват повече досадна неприятност, отколкото смъртна опасност за централното правителство, тъй като нападат предимно военни пунктове и рядко предизвикват сериозни щети. Те като че ли не се радват на подкрепа сред населението. Така че изтеглянето на НАТО през следващата година може да мобилизира афганистанската армия.

Ако Западът продължи да играе на страната на афганистанските сили, оцеляването на правителството няма да бъде заложено на карта. Въпреки това обаче екстремистите са издръжливи и като че ли съвсем не на изчезване. Ето защо единствената възможност за успешен край на войната срещу тях може би минава през политическо споразумение.

Икономист

Яна Баярова
Яна Баярова Отговорен редактор
Новините днес