Как ще отговори Иран на петролното ембарго?

Европейският съюз все пак реши да въведе забрана на вноса иранския петрол и петролни продукти, както и на тяхното закупуване, транспортиране и съответните финансови операции. Инвестициите в предприятията от нефтохимическата промишленост на Иран, както и съвместните предприятия в тази сфера, са обявени за незаконни.

Освен това се въвежда забрана за експорт на оборудване и технологии за иранския нефтодобивен сектор. Накрая, замразяват се активите на иранската централна банка в ЕС, забранява се търговията с ценни метали и скъпоценни камъни. Търговията на разрешени товари също ще се извършва с ограничения.

До 1 юли всички страни от ЕС, които купуват петрол от Иран, трябва напълно да прекратят сътрудничеството с ислямската република в тази сфера. Техеран има само пет месеца, за да насочи своя петрол към други пазари, а неговите недоброжелатели – за да накарат възможните купувачи да се откажат от сътрудничеството с Иран.

Ограничаването на петролния експорт от ислямската република фактически е единствената съществена икономическа мярка за въздействие, която може да повлияе на реализацията на амбициозния атомен проект.

На пръв поглед реализацията на подобен план, заплашващ да свие иранския експорт на петрол с повече от 40%, означава катастрофа. Според експерти обаче в най-лошия случай Иран може да „затегне колана” и да издържи доста дълго време. Иранското население не живее богато и е свикнало с ограниченията. От друга страна, иранците ще се сплотят около своето правителство.

Както показва практиката, подобни методи за сдържане на са особено ефективни. Пример за това е как Западът се опитваше да съкруши режима на Саддам Хюсеин с петролно ембарго.

Не трябва да се забравя, че Техеран вече е прехвърлил по-голямата част от своите сметки в банки в азиатски страни. В момента Иран разполага с резерв от над 100 милиарда долара.

Решението на ЕС вече доведе до увеличаване цените на петрола, което преди всичко удари проблемните страни в Европа. Бензинът в Гърция вече поскъпна с 5-6%.

В момента едва 18% от иранския петрол се купуват от ЕС, а почти половината от страни като Китай, Южна Корея и Япония. Все още няма подкрепа за ембаргото от Сеул. Да се получи подобна подкрепа от Пекин ще бъде още по-трудно. Не трябва да се забравят и като държави като Индия, Турция и Южна Африка, за които отива близо една четвърт от иранския петролен експорт.

Какъв ще бъде отговорът на самия Иран? Иранското външно министерство вече посочи, че санкциите са психологическа война. „Въвеждането на санкциите е нелогично и нечестно, но те няма да ни попречат да отстояваме своите права. Европейските страни и тези, които се намират под влиянието на САЩ, трябва да помислят за собствените си интереси. Всяка страна, която се лиши от иранския енергиен пазар, скоро ще види, че ще бъде заменена от друга”, посочват от министерството.

Това изявление може да бъде сметнато за блъф, но е ясно, че за Китай това наистина е голяма възможност да заеме сериозно място на иранския петролен пазар. Друг въпрос е колко бързо и в какъв обем Китай или трети страни ще могат да запълнят „иранския вакуум”. В случай, че не успеят да го направят, то това неизбежно ще се отрази на съюзниците на ислямската република. „Хизбулла” практически е на иранска издръжка. Немалки суми отиват и за подкрепа на сирийския съюзник. Дори и най-малкото намаление на иранската помощ може да донесе много негативни последици за Дамаск.

Разбира се, остава и вариантът със затварянето на Ормузкия проток. Но той би бил гибелен за Техеран. Във всеки случай Иран не трябва да предприема авантюри, които може да се обърнат във военен конфликт, но е очевидно, че Техеран открито провокира.

В същото време САЩ демонстрират решимост да се заемат плътно с разрешаването на иранския проблем, като не изключват възможността за силов сценарий. Войнствената реторика на Техеран не винаги се въплъщава на практика. Иран разбира, че една самоубийствена атака не отговаря преди всичко на собствените му интереси. Както е известно, превесът на силата във всички отношения е за САЩ. А за Вашингтон проява на иранска агресия би била удачен повод за „адекватен отговор”.

Правда