Калкулиран риск

Според медийни публикации в сряда сутринта Израел е атакувал конвой с оръжия за „Хизбулла” на границата между Ливан на Сирия. Ако подобна атака наистина е имало, то тя прелюдия ли е към широкомащабен военен конфликт на северния фронт?

В Генералния щаб на израелската армия са поддръжници на прикритите действия в рамките на това, което се нарича от армията „политика на превенция”. Ако например е възможно да се предотврати прехвърлянето на оръжия от Иран, като те се унищожат по пътя, то това е за предпочитане пред започването на сухопътна операция, след като оръжията вече са достигнали до Ивицата Газа или Ливан.

Като цяло, тази политика се отнася до всякакви враждебни действия или подготовка за подобни действия, като целта е заплахата да се унищожи възможно най-далеч, за предпочитане във фазата на подготовка. Рискът е, че нещата може да се объркат при акция във враждебно настроена държава. Има и риск да се разгневят и приятелски настроени страни и да се застрашат израелски национални интереси. Тази политика действа докато остава скрита и именно тук идва най-големият недостатък – след като операцията ти е разкрита или си оставил своите „отпечатъци” при атаката, каниш другата страна да отговори. И именно в този момент може да се стигне до война – война, която не е била желана, война, която не оправдава цената, която ще бъде платена за нея.

През последната година, през която загуби все повече от своите позиции за сметка на частите на опозицията, сирийският президент Башар Асад прехвърли огромни количества от своите стратегически оръжия – като ракети „Скъд” и химически агенти, в райони, в които има по-голям контрол. Това преместване на въоръжения предизвиква голямо безпокойство у западните разузнавателни агенции, които се опасяват, че тези оръжия може да достигнат до Ливан.

Има съобщения за това, че в миналото Израел е атакувал оръжейни конвои и складове в Судан и е унищожил ракети с далечен обсег на действие. Но Израел никога не е атакувал в Ливан, въпреки че е бил наясно, че „Хизбулла” получава пратки с ракети „Скъд”, ракети „М-600” и други въоръжения, с които разполага сирийската армия.

Израел трябва да реши кога може да поеме риска да атакува без това да доведе до включването на страната в пълномащабна война или да отстъпи, тъй като не иска да плати цената на открит военен конфликт.

Въпреки че Израел не иска мащабна конфронтация на ливанския фронт, през последната година – и особено през последните няколко месеца, израелската армия се подготвя за подобен конфликт. Може да се каже, че в момента Израел е по-близо до военен конфликт на север, отколкото е бил във всеки друг момент след края на Втората ливанска война.

Йедиот Ахронот