Заплаха за афганистанската сигурност

След официално изявление на афганистанския президент Хамид Карзай по време на специална церемония НАТО „предаде” на афганистанските части отговорността за последните няколко афганистански провинции, чиято сигурност досега бе обезпечавана от международните сили.

Това означава, че Афганистанските сили за национална сигурност, които обединяват полицията и армията в страната, сега са отговорни за битката срещу крайните талибани в някои от най-нестабилните провинции в Афганистан, каквито са Хелманд, Кандахар и Пактика. Въпреки това, остават много въпроси относно способността на афганистанските сили да поддържат в дългосрочен план сигурността в тези земеделски райони в южната и източната част на страната.

Несъмнено силите на НАТО отбелязаха напредък на оперативно ниво, а размерът на Афганистанската национална армия бе увеличен значително след 2009 година. И все пак налице са много нерешени сериозни проблеми в областта на сигурността въпреки намерението на НАТО преходният период да протече по график.

Най-обезпокояващото е, че увеличаването на американските войски в Афганистан не успя да се справи с екстремистите. За сравнение, изпращането на подкрепления в Ирак през 2007 година намали насилието с около 70% в рамките на пет месеца. И най-безпристрастните анализатори са съгласни, че сега мощта на талибаните не е сломена, а насилието остава на толкова високо ниво, колкото бе и преди засилването на американското присъствие.

Докато силите на НАТО се изтеглят от Афганистан, последните данни на Държавния департамент на САЩ показват, че нивото на насилието остава стабилно, със значителни увеличения в някои области.

С една дума, планът на НАТО за предаването на контрола може и да върви по график, но е много съмнително дали международните сили ще оставят след себе си един по-мирен Афганистан. В действителност, голяма част от страната е много по-опасна в сравнение с 2008 година, когато войната бе в своята седма година.

Дългосрочната жизнеспособност на афганистанската армия също е под въпрос. В момент темпът, с който броят на войниците в армията намалява, е 2% на месец, или 24% на година. Подобен ритъм е просто недопустим, а изглежда и че ще се влошава с изтеглянето на международните сили и поемането на военните операции от афганистанската армия.

Освен това, докато НАТО твърди, че афганистанската армия ръководи около 80% от операциите, нищо не се казва за това, че през последната година бяха занижени критериите, по които се определяше кои военни части са готови за независими операции, а това дава по-добра картина за капацитета на афганистанската армия.

Преход към какво?

Все пак основният въпрос е „към какво води този преход?”. В по-широкия контекст на мисията на Запада в Афганистан пpедаването на правомощията не е край сам по себе си. Какво ще се случи след това зависи до голяма степен от перспективите за договаряне на мирно споразумение.

Вчерашното изявление на президента Карзай, че ще бойкотира преговорите с талибаните, доведе зараждащия се мирен процес до застой, преди дори да е започнал.

Този ход сякаш имаше за цел да утвърди контрола му над наскоро обявените мирни преговори между САЩ и талибаните в Катар, но това по-скоро ще забави, отколкото ще извади от релси процеса.

Преговорите ще бъдат продължителни и трудни, не на последно място защото и двете страни в разговорите продължават да участват във войната, а освен това самите талибани са силно разединени. Политическото споразумение обаче, а не предаването на контрола в ръцете на афганистанските сили, е единственият път за постигане на някакво подобие на дълготрайна сигурност.

Айриш таймс