Първо
Краят на Втората световна война донесе промени във възгледите на света за политиката, както в позициите на обикновения човек, така и във възгледите му за световните лидери. Илюзията за “единство между велики и малки, между богати и бедни“ доведе до илюзията за демокрация, в която всички сме еднакви, равни, с равни права и задължения, които ние, по-малките, най-често си мислим, че не сме длъжни да изпълняваме. След това дойде “краят на историята“ и летаргично време на просперитет, чийто основен привидно „страничен продукт“ стана възхищението от силни и твърди лидери, умели манипулатори и насилници, без елементарна емпатия към другите. Всички следвахме традициите; възхищавахме се на Тито (а някои и на крал Александър), съветите живееха с духа и “величието“ на Сталин, китайците с Мао, а някои се върнаха към стари любови като Наполеон и други подобни. Развиваха се “демократични“ теории, че тези държави, като Русия, Китай, Испания, Италия и други големи страни, не биха могли да оцелеят без “твърда ръка“, докато техните мъртви и убити граждани са просто странични щети върху олтара на величието на нацията. “Да бъдеш велик и насилствен и да спасиш държавата и нацията“ беше новото мото на управляващите и така се роди Путин, но и малките, мизерни имитатори като Слободан Милошевич и днешните сенки на “известните и силните“ - Александър Вучич, нашият Християн Мицковски и Никола Груевски. Така се появиха Орбан, Фицо...Още: Дръж се, земьо! Конят е с 5 крака: Билборд в Скопие взриви от смях мрежата (ВИДЕО)
Второ
Македония “нямаше“ свои исторически традиции на силни хора. Опитвахме се да подражаваме на западния “демократичен“ свят, без да разбираме, че в този свят е имало и Франсиско Франко и Антонио Салазар, като неразделна част от западната цивилизация. Образователната система, изцяло подчинена на Белград и комунистическия прочит на историята, с течение на времето ни доведе до ситуация, в която забравихме за героичните традиции на Илинден 1903 и Въстанието, докато за Втория Илинден 1944 се правеха обширни и невъзпитани антибългарски изявления. Същото беше и за Първия от 1903 г., честването беше в чест на падналите герои и Свободата, но най-вече за това как “искахме да създадем своя държава, но България фалшифицира историята ни и прави от “нашите“ революционери българи“. Единственият ни пример за “силен, но и хитър“ лидер беше и си остава сатрапът и тиранинът Йосип Броз Тито. Македонските патриоти, с българско самосъзнание, “наводниха“ затворите на Тито, а след това, някъде след 1955 г., излязоха от затвора като възрастни, но никога сломени хора. Някои от първата “вълна“ останаха дълго време, като Стефан Кузманов от Битоля, който беше осъден на 15 години, прекара 13 години в затвора, както и непримиримият д-р Асен Татарчев, който е освободен от затвора през 1952 г., за да остане верен на българските идеали на ВМРО до края на живота си през 1970 г. Някои са попадали няколко пъти в затвора, съдени за същата идея, като Михайло Михайлов от Прилеп и Панде Ефтимов от Претор. Още: Език наш насъщен...
Трето
Омразата на македонската политика и част от обществеността сега е насочена към настоящото българско ръководство. Те са обвинявани във вся и всьо, най-често като пречки по пътя на Македония към институциите на Европа, обвинения, подправени с опасността от български национализъм, шовинизъм и дори някакъв нов вид “наследствен фашизъм“. Търсят се решения не за това как РСМ ще вкара българите в Конституцията и ще открие преговори, а за да се намерят решения, с които България ще бъде принудена да премахне тази позиция от френското предложение, да открие преговори, и съответно унижена по някакъв начин, като отговорност за своя “наследствен фашизъм“. Умишлено се забравя, че думата “фашизъм“ е забравена в Европа днес и няма никакво значение, точно както думата “нацизъм“ загуби онтологичното си значение, след атаката на Путин срещу Украйна и квалификациите му за украинския народ и ръководство. Още: Българският корен е силата на македонската идентичност: Иван Динев Иванов в Студио Actualno Балкани (ВИДЕО)
Четвърто
Снимка ФБ профил на Християн Мицкоски
Авторитаризмът на Мицковски и групата около него е безграничен; те обезценяват и обиждат съдебната система, корумпират интелектуалци, както и лицата, заемащи публични длъжности, и подкопават междуетническите отношения. Основната цел е да се игнорират приетите международни споразумения и да се постави България в ситуация, в която няма да може да реши нищо, да бъде принудена да приема решенията на американската “булдозерна“ дипломация и дори на ЕС и неговата безконфликтна идеология. Във всичко това милитаризираната белградска армия и лично Вучич като представител на “сръбския свят“ и тъмните идеологически и финансови връзки на олигарсите в цяла Европа, свързани с Белград и Москва, се възприемат като съюзници. Македонските българи, както обикновено, не се питат за нищо. Те просто “не съществуват“ на политическата и етническата карта на македонското авторитарно антибългарско/сръбско съзнание. Има само записи от 2022 г. на някои от техните “безцелни разходки в София до българското ръководство“, обсипани с безкрайни иронии по темата и участниците. Още: Ще има ли някакво просветление...?!
Пето
Македонският авторитаризъм на Груевски и Мицковски (преди тях Киро Глигоров и Бранко Цървенковски) трябва да се научи да се вслушва в „гласовете на историята“ във времето, което идва. От 2022 г. до днес македонските българи са сформирали културни/национални сдружения, няколко подкаста и един портал. Македонската държава може да ги премахне или заглуши, но тогава ще се появят нови опасности. От момента, в който делегацията на македонските българи седна на масата с президента Румен Радев, те получиха своята активна и пасивна политическа легитимация в българското общество, за първи път от злополучната и бурна 1934 г. Така македонските българи се превръщат в политически фактор при решаването на съдбата им и македонското правителство трябва да вземе това предвид. Усилията за някаква пасивизация на българската политика в органите на ЕС са стерилни, ако македоно-българските организации не бъдат консултирани за това. Така премиерът Мицковски, към любимия си речник от “гризачи“, “социални утайки“ и подобни обидни поговорки, ще трябва да добави отдавна изоставената любима поговорка на Тито и Лазо Колишевски – “вътрешен враг“. Само по този начин, в координация с организации и отделни лица тук, може да се отвори пътят за сътрудничество с българската политика. Всичко останало са просто усилия на бизнесмени и олигарси с български паспорти, които пеят български песни там и македонски тук на безкрайни събирания по кафенета. Корупцията и в двете страни не бива да се споменава, особено РСМ, която е вечна тема на европейските институции. Още: Бивш македонски премиер: Голяма част от македонските войводи са били българи, родени в България
Ясните и твърди позиции на българския парламент относно правата на македонските българи доведоха и до появата на български организации в Македония на македонската политическа сцена. Това е урок по темата „геополитика“ и малките нации като нашата ще трябва да съобразят автократичните амбиции на своите лидери с реалната ситуация. Нашите права, организационни, политически, етнически и ако щете, финансови, ще трябва да бъдат потвърдени от македонската държава.
Християн Мицковски и македонската политика ще трябва да се съобразят с това. В противен случай наистина ще “чакаме десетилетия, но няма да прегънем гръбнака си“, както казва министър-председателят...
Е, нека се приготвим за чакане, или...Още: Реабилитация: Македонски съд оправда Никола Груевски по едно от делата му
Автор Владимир Перев
