Реакцията на Бойко Борисов спрямо протестите бе предвидима: казваш, че оставаш, "за да не се счупи държавата". Това че протестите са на обратното мнение - смятат, че тя е отдавна счупена , няма значение. Премиерът навярно има основания - остава по-малко от година до парламентарните избори, наистина предстои икономическа криза, не е ясно какво ще се случи с коронавируса през есента.
Но да оставим Борисов и текущата ситуация. Не помня да е имало българска власт, която да не се е опитвала да защити престоя си на "Дондуков" с идеята, че каквото и да става, трябва да се пази стабилността й.
Навремето Орешарски не подаваше оставка, защото пазеше стабилност. Имаше едни хора, които рушаха стабилността на площадите.
Преди това Станишев не подаваше оставка, защото пазеше стабилност. Каквото и да ставаше, то бе дело на "сценарий" срещу него. Между другото - забележете колко често Борисов започна да ползва също думата "сценарий". Когато чуете министър-председател да вижда във всичко "сценарии" срещу него, най-вероятно е в неговата късна и последна фаза, в която вече прилича твърде много на предшествениците си.
Сакскобургготски също - като имаше протести, говореше, че тройната коалиция била "трайна коалиция" и че било бягане от отговорност да се подават оставки. Пазеше стабилността на държавата.
И така нататък - връщайте се до началото на прехода, за да видите как няма премиер, който да не е бил свръхотговорен пазител на стабилността, който ама веднага би си тръгнал, ако не се бе натоварил с тежката и неблагоприятна задача да пази държавата от тези, които искат да я счупят.
Накрая се стигна до следното: всички пазеха стабилността на държавата и се грижиха за това другите да не я счупят, а през цялото време тя се досчупваше повече и повече и накрая изгря във величествената метафора на Сaрая-Частна Собственост. Напълниха се много шкафчета с евро, построиха се много колосални имоти, усвоиха се много тераси-сауни, купиха се колкото искаш апартаменти. Пазенето на стабилността е такова доходоносно нещо - нормално е да се страхуваш някой да не дойде да ти я счупи.
Автор: Райко Байчев
