Да се мете трябва - а можем ли?*

За да осмислим сегашните събития, трябва да тръгнем оттам, откъдето всичко започна. Първата ескалация на борбата на гражданите срещу мафията бе свързана с антимонополните протести от началото на 2013 година, които доведоха до оставката на първото правителство на ГЕРБ. Поводът бе завишените сметки за ток, а вината, освен върху политическата класа, бе стоварена предимно върху електроразпределителните дружества. Най-честите искания, освен оставката на кабинета Борисов 1, бяха за национализация и разсекретяването на всички договори в енергийния сектор.

Покрай съдебната реформа доубихме и самостоятелното мислене

Голямата драма на демокрацията се прояви за пореден път вчера – колективната безотговорност за съдебната реформа. Винаги е много...

Прочети повече

Втората много значима дата бе 14 юни 2013 година, когато Делян Пеевски беше предложен за шеф на ДАНС. Спонтанните протести имаха всички предпоставки за бърз успех. Гражданската общност вече бе натрупала самочувствие, защото месеци по-рано свали едно правителство. Много от партиите се оказаха на прага на Народното събрание, но не и вътре. Четирипартийният парламент с условен паритет и правителството, което формира, възпроизведе статуквото от по-рано дори в по-уродлива форма. Оставката на Пеевски бе последвана от спорно решение на Конституционния съд относно статута му на народен представител. Макар да не успя да свали правителството на Пламен Орешарски, #ДАНСwithme имаше един безспорен успех – успя да наложи идеята за съдебна реформа като необходимост. В интервю за Люба Кулезич, Радан Кънев направи интересна алюзия с прочутия пръстен на пръстените от книгите на Толкин. Само хобитът, малкият човек, може да се откаже от пръстена, от властта. За съжаление в коалицията на РБ се оказа, че малки хора почти няма или се намират трудно. Толкова трудно, че да не може да се сформира една монолитна партия.

По време на дебатите на 9 декември Лютви Местан заговори за свикване на ВНС. Това е добре познат прийом – изпразват се от съдържание всяка институция, всяка реформа, всеки закон, който им се струва неудобен. Така както направиха по-рано с институциите – през парламента и правителството до съда и прокуратурата, с либерализацията на енергийния сектор, така както правят и сега със съдебната реформа. Наред е Конституцията. Парадоксалното е, че колкото и лоша да е тя, ще дойде момент в който за същото това гражданство по митингите на площадите ще се окаже свещена крава. И по всяка вероятност последната. Възможността да има предсрочни избори стои, както и това те да са за Велико народно събрание. Смесената система с 200 пропорционално и 200 мажоритарно избрани кандидати със сигурност ще даде квалифицирано мнозинство на статуквото и ще му развърже ръцете напълно. Резултатите от последните избори засилват подозренията за промяна на режима от парламентарен в президентски и по всичко личи, че вчерашното гласуване е само прелюдия към по-грандиозен спектакъл.

Битката срещу мафията прилича на игра на „го“ (game of go). За да може гражданството да спечели, играта се нуждае от божествен ход (divine move) , с който на този етап от играта не разполага. На първо време е добре да се разбере нещо, което бащите-основатели на Съединените щати са разбрали много отдавна – интересите на гражданите и правителството са противоположни, затова правителството трябва да бъде ограничавано. Проблемът ще стои дотогава, докогато не се осъзнае, че решението му не се крие в подсилването на дадена институция с нови пълномощия или преформатиране на старите такива.

Автор: Тонко Влахов

Лаф да става

"Топлофикация" издоява свои длъжници, като ги осъжда без те да разберат и им натрупва към сметката и хонорари за юристконсулти. Това за...

Прочети повече

* Заглавието е на редакцията