1. Пролог
Годините 2007-2008 бяха белязани от известно успокояване на страстите в политиката. Бранко Цървенковски и Любчо Георгиевски напуснаха властта безвъзвратно, за да може новата звезда на македонския политически небосклон Никола Груевски полека да завладее властта. Местната власт беше смесена, съставена от елементи на предишния режим на СДСМ и управлението на ВМРО на Георгиевски. Албанската ДСИ управляваше суверенно на своите територии. У Груевски се разпознаваше известна амбиция за “антиквизация“, но това все още не беше ясно оформено. Преобладаващото мнение сред всички в Македония беше, че навлизаме в мирен период, период на политическа консолидация, демокрация, плурализъм и напредък към Европейския съюз.
2. Имената на улиците - лични или политически размисли
Още: Всички с бизнеси в България? Властта и опозицията в Скопие с взаимни обвинения
Някъде по това време, през 2007 г., общинските събрания на Тетово и град Скопие откриха дебат за имената на улиците в новата посткомунистическа ера и необходимостта от тяхното преразглеждане.
2.1.
Събранието на община Тетова реагира бързо и ефективно. На заседание на събранието имената на улиците в Тетово бяха променени, както следва: площад “Маршал Тито“ и улица “Маршал Тито“ бяха преименувани на “Илирия“, улица “Югославска народна армия“ беше преименувана на “Дервиш Кара“, улица “29 ноември“ беше преименувана на “Мехмед паша Дерала“, улица “Радован Цонич“ беше преименувана на “Абдил Фрашери“, улица “Иво Рибар Лола“ беше преименувана на “Kongresi i Manastirit“ (Битолски конгрес), улица “Ленинова“ беше преименувана на “Сами Фрашери“. Някои други улици също бяха преименувани. Решението влезе в сила, но без одобрението на правителството на РСМ.
2.2.
Още: "Не подлежи на договаряне": Доцова е порязала Гаши за консенсуса от 2022 и вписването на българите
В Събранието на град Скопие нещата не вървяха толкова гладко. За разлика от почти двунационалното Събрание на Тетово, това събрание беше наистина многонационално, с участието на няколко политически партии и коалиции и с вечно разминаващи се интереси. ВМРО ДПМНЕ проведе привидно демократична акция за предложения за промяна на имена и даване на имена на нови личности или събития, но на самите заседания работата се спъваше. Сред по-възрастните членове на ВМРО акцията и консултациите се водеха от тогавашния млад съветник на ДПМНЕ Влатко Стаматовски. Той редовно се консултираше с нас „гражданите“, искайки мнения и предложения. Аз лично написах няколко предложения за имена на Скопие, сред които си спомням имената на Димитър Чкатров, Йордан Чкатров, Спиро Китинчев, Петър и Жермен Петрови, Коце Ципушев и др., но от предложението не се получи нищо.(Изброените имена са на дейци на ВМРО от първата половина на 20 век и на представители на българското управление на Македония 1941-1944г., бел. ред.)
3. Анекдоти за нас - политици, мъченици и предатели
По-късно разбрах, че предложенията е трябвало да бъдат предадени на съответна Комисия, която да ги предложи на Събранието. Председател на Комисията е бил пиринският бежанец след 1948 г. и македонски академик д-р Иван Катарджиев. Той е приел всички предложения по принцип, но нямало как да се стигне до обсъждане и гласуване, защото “нямало време“, “имало други по-важни въпроси“, “академикът бил в болница“ и подобни измислици. Така вардарските македонци са усетили от първа ръка политическия прагматизъм и обръщането във вярата на своите пирински братя... неслучайно Ванчо Михайлов е казал на Георги Лебамов, че “всички пиринци са политици, всички беломорци са мъченици, а всички вардарци са предатели“.
На заседанията на комисията имало и други безумни неща. Някои от съветниците поискали в списъка да бъдат включени имената на техни близки, близки, които нямат нищо общо с македонските борби, науката или историята. Известната фолк певица Есма Реджепова дискретно обявила, че иска улица, кръстена на нея. Същият Влатко Стаматовски, известен с безкомпромисната си бруталност и неуважение към властите и личностите, също дискретно ѝ казал, че улици се дават само на мъртви хора, отбелязвайки, че “когато дойде нейният ден, той лично ще се ангажира с нейния случай“. Самият той лично предложил трима президенти - Джордж Буш, Желю Желев и Тургут Йозал, да получат улици в Скопие. След това бил надлежно поканен в американското посолство, където македонският началник на кабинета му благодарил за честта, но го помолил да оттегли предложението за Буш.
Още: Страх от истината? Властите в Скопие крият доклада на Европейския парламент
Никога не ме е интересувало кои предложения са минавали, знам само, че никое от моите предложения дори не е стигнало до Комисията за разглеждане. След това академикът от Пирин почина и въпросът замря. Бях изненадан, когато видях, че революционерът Пандил Шишков получи улица в Скопие. Някои от приятелите ми твърдяха, че я е получил, защото е бил “белогоец“ и егейското лоби в правителството е решило въпроса. Това са примитивни мисли, тези, които знаят повече, казват, че тези от Градското събрание нямали представа кой е Пандил Шишков, затова са се съгласили той да получи улица.
4. Защитници на югославизма в Конституционния съд на Република Северна Македония
Снимка iStock
В продължение на двадесет години “улиците на Тетово“ бяха в триъгълника на мълчаливите разногласия между Общината, Правителството и Конституционния съд. Накрая, тези дни, Съдът реши въпроса в полза на несъществуващата Организация на борците от Националноосвободителната война и реши да върне старите комунистически имена на улиците на Тетово. Днес в македонските медии могат да се прочетат статии, че връщането на старите комунистически имена на улиците на Тетово е борба срещу “албанския национализъм, фашизма и техните балисти“. Албанските партии засега се движат в рамките на изявления и малко противопоставяне, с уверения, че ситуацията не е решена и тепърва ще се решава. Конституционният съд счита въпроса за решен и потвърден, но всички знаят, че процесът не е приключил. Имената на “завърналите се“ югославски революционери от комунистическата епоха не означават нищо за албанското мнозинство в населението на Тетово. Напротив, те само събуждат спомени за трудните времена и униженията, които албанците преживяха в Титова Югославия, по-трудни от тези в Кралството на Караджорджевичите.
5. Историята, която не искаме да знаем
Името на Тито или Югославската народна армия не означава нищо за албанците, те само им напомнят за преследванията и затворите в ФНРЮ/СФРЮ. Датата 29 ноември и образуването на Югославия са обикновени дати. Радован Цонич е паднал партизанин, който няма биография дори в община Тетово, има я само като име, Иво Рибар Лола е известен като партиен младежки активист на Коминтерна, а за Ленин има негативно мнение. Албанците не искат комунизъм, поне не и македонските албанци.
От друга страна, Дервиш Кара е водач на албанското въстание (заедно с християните) срещу султанската власт на Тимари през 1844 г., заловен е и умира в Константинопол или Солун през същата 1844 г. Роден е в Долно Палчище и училището там носи неговото име.
Мехмед паша Дерала е роден в Градец, Тетово, през 1843 г., войник и офицер, член на Призренската лига, а в периода 1910-1912 г. участва в боевете срещу сръбските армии. Подписал Декларацията за независимост и член на правителството на Исмаил Кемали. През 1916 г. е заловен от сръбските армии, затворен в затвори в Белград и Подгорица и отровен там.
Битолският конгрес - Kongresi i Manastirit - е албански научен конгрес, проведен в Битоля през 1908 г., където са положени основите на съвременната албанска азбука. Няма нужда дори да говорим за братята Фрашери, тяхната роля в политическия и националния живот на Албания и албанците са добре известни факти.
Още: Преименуват улици в София с имената на бележити български творци
Къде се виждат тук, сред тези личности, фашисти и балисти?
Помрачените, непознати страници от македонската история отдавна чукат на плътно затворените врати на македонския парламент. Не историци, нито някаква репресирана, пристрастна и принизена комисия, а Парламентът трябва да носи отговорност за истинността на събитията и честната оценка на македонските/албански патриоти (и на останалите членове на тези региони) и тяхното свещено дело за свобода. Албанците винаги са живели в тези региони и ние сме тук повече от 1300 години.
Нашата история не е само Югославия, Националноосвободителният фронт и „другарят“ Тито, нито комунистическият гаулайтер.
Всички ние под този македонски свод небесен сме повече от това, много повече…
Още: Украйна смени имената на над 300 селища, свързани с Русия и СССР
Автор Владимир Перев
