Както е известно за 9 месеца се ражда човек, а в нашия случай, този на 7, собствениците на малък и празен софийски парцел на софийската улица с емблематичното име "Шар планина", между които и моя милост, след деветмесечно чакане бяхме удостоени с честта, получавайки от Министерство на културата становище за проект за нова жилищна сграда, подготвено от т.нар. Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Заключението на становището, предхождано от страница и половина известни и преписани от архива данни, буква по буква е следното:
"Окончателната оценка и решение, отчитащи съответствието на документацията с нормативните актове съгласно регламентираната в Закона за устройство на територията (ЗУТ) процедура, както и всички обстоятелства, свързани с реализацията, собственост (съсобственост) на засегнатите имоти и съгласие на заинтересованите лица, са в правомощията на специализираната общинска администрация".
Още: Чиновническият феодализъм в България: Пречи, не помагай*
В моето битие на дългогодишен преподавател, както и във времето на заеманата от мен висока административна длъжност в Министерство на образованието и науката, бях автор на множество рецензии и становища, за които имам претенциите, че бяха стойностни и със смислено и аргументирано съдържание. Не съм допускал да преразказвам съдържанието на обекта на моите рецензии или становища, а съм се стремял да подчертая както положителните, така и отрицателните по моя преценка страни на прочетеното, и винаги съм завършвал с конкретни препоръки. В случая и въз основа на този мой опит, си позволявам да поставя няколко въпроса към авторите на въпросното становище, получено от НИНКН:
- Какво по същество съдържа то? Определено нищо съществено, но някои отговорни за съчинителството му "експерти" са получавали заплати за този деветмесечен период. Разбира се, че след тази моя констатация те биха отговорили, че са били затрупани с много работа, че са малко на брой хората в института и, че в този си състав те не могат да се справят с обема работа. С други думи, от тях може да се очакват искания за разширение на чиновническия състав и непременно щения за по-високи заплати.
- След като трима заместник-министри от Министерство на културата, назначавани в рамките на политическите смени на кабинетите за изминалия деветмесечен период (09.2025 - 06.2026 г.), отговорни за работата на НИНКН, в частна кореспонденция с мен обещаваха любезно, че исканото становище ще бъде изработено в декларираните срокове (два месеца за НИНКН и два месеца за самото министерство), и след като това не се случи, се питам какъв авторитет имат тези хора пред своите подчинени? Отговорът е много лесен – никакъв! Друг е въпросът за това кому е нужно, след като НИНКН декларира, че издава своето становище за два месеца, нови два месеца същото това становище да прележава и "втасва" в същото министерство за подпис от ресорния зам.-министър? Впрочем, нашето становище е подписано с прекрасен от калиграфска гледна точка и с внушителни размери подпис на самия министър. Това, разбира се, не прави становището по-стойностно. Бих казал, че със своето съдържание такова едно становище от една страна подкопава авторитета на министъра, а от друга – демонстрира очевидното нищонеправене от страна на отговорната за случая институция.
- Чета встъпителната част от становището и научавам, че нашият квартал бил определен през 1986 г. като такъв с "Групова недвижима културна ценност – зона на работническо движение". Във времето преди 1989 г. пропагандата работеше в полза на типичната за комунистическото ни минало псевдоидеология. Следователно възниква въпросът: докога някои хора ще продължават да робуват на тази идеология, която, освен че беше определена като противозаконна, ни доведе преди 36 г. до просешка тояга? Бих казал, че е крайно време да бъде преосмислена тази вече отдавна отпаднала трактовка на нашето минало. По-скоро трябва да се отчита, че нашият квартал преди един век е бил населен в голямата си част от преселници – бедни българи от Македония, а т.нар. "революционери от квартала" са били до голяма степен откровени разбойници и рушители на държавата. Не случайно в кварталната градина с черквата, носеща името на Св. Николай Софийски, е изграден през 1932 г. паметник на опълченците от Балканската война, в която са участвали като доброволци в българската войска и моите двама дядовци – единият от Крушево, а другият от едно село над Кичево.
- Накрая ще си позволя да попитам: доколко НИНКН е тази инстанция, която трябва да се занимава с оценки върху проектирането на нови жилищни сгради? Не е ли достатъчна компетентността на дирекцията към Столична община "Направление архитектура и градоустройство" (НАГ), където работят достатъчно архитекти, които имат капацитета да дадат своето становище както по отношение на функционалността на сградата, така и по отношение на нейната естетическа стойност, съобразена със съвременните строителни технологии? Въпросът за ролята на НИНКН при оценки върху реставрацията на доказаните паметници на културата е съвсем друга тема.
Още: Културното министерство се похвали с 30% увеличение на заплатите в НИНКН
В състояние съм да разсъждавам още по повод на полученото становище, но смятам, че и тези мои мисли дотук са достатъчни за сериозен размисъл. Би било добре ако горните редове бъдат прочетени от тези, които подписват подобни становища с оглед взимането на съществени управленски решения, свързани с работата и необходимостта от участието на институции като НИНКН в процеса на строителството на нови сгради. Но да се вменява правото за намеса на въпросната институция, която със становището си доказва своето безмислие, е безумие и издевателство спрямо почтените граждани. Подобна практика трябва да бъде преустановена.
Автор: Николай Ангелов, проф. д-р инж. и д.т.н. от ТУ-София
* Заглавието е на редакцията
