Дъвката "президентска република"

Темата е толкова дълго предъвквана, че вече е интересна само на онези, които искат да насочат общественото внимание и да отклонят активност, енергия и дебат в посока, нямаща нищо общо с реалните проблеми на българина.

Защо?

Защото преди всичко, за да се промени формата на държавно управление, трябва да се свика Велико Народно събрание. Уви, това съвсем не е лесна задача, нито пък някога е била, защото парламентът не успява да събере нужното мнозинство депутати - цели 2/3, които да пожелаят това.

Със сигурност следващият парламент ще бъде също толкова фрагментиран, колкото предходните два и едва ли има сериозна политическа сила, която да обсъжда такъв вариант. Той се повдига най-вече в моменти, в които парламентът показва колко се е изчерпал и как депутатите ходят на работа, само за да се карат. Именно в такива моменти българинът се пита дали няма да е по-добре да се съсредоточи повече власт в ръцете на някой Бащица, който да се справи с положението.

И именно тук всеки, който е демократ по убеждения, се стъписва.

Увеличените правомощия на президента, даващи му и изпълнителна власт наред с тази на държавен глава, наистина означават концентрация на власт. Не че при парламентарната република не наблюдавахме 12 години управление, близко до еднолична власт. Но ако се върнем назад в историята на България, ще видим, че едноличната власт е докарвала на страната ни само беди, включително войни.

Президентът на Армения иска промяна във формата на управление

Армения трябва да промени Конституцията и отново да стане президентска република. Това заяви президентът на страната Армен Саркисян,&nb...

Прочети повече

И нека не се заблуждаваме - ако републиката е президентска, депутати пак ще има. И пак ще са избрани кой знае от кого, но не и от нас. При евентуално сбъдване на такъв модел обаче е просто задължително те да са в синхрон с президента, защото ако не са, ще блокираме държавата напълно. Нито закони ще се приемат, нито политики ще се реализират, нито ще има стабилност.

А както се очертават нещата, поне според прогнозите, шансът да има парламентарно мнозинство, подкрепящо най-вероятния победител в президентските избори, е доста малък.

В годините идеята за президентска република беше подкрепяна от президента Желев и близки до него политици. Той смяташе, че такава форма на управление ще намали риска от корупция и че няма да има толкова възможности да се забогатява от участие в политиката. Но, например, Петър Дертлиев, а и Милан Дренчев, никога не са виждали добрата страна на тази идея. Да не говорим за онези демократически кръгове, потомци на пострадали от Народния съд и национализацията. За тях понятието демокрация винаги е било равно на парламентаризъм.

С идеи "за" президентската република преди години излезе АБВ, а бившият президент Георги Първанов неведнъж е изтъквал плюсовете на този модел. Но винаги с уточнението, че не е дошъл моментът за такава промяна.

Категорично против нея е десният експрезидент Росен Плевнелиев, който се противопоставя на идеята за въвеждане на президентска република. Странно, но също толкова категорично "против" се изказва Андрей Райчев, който е представител на лявото. Покойният Божидар Димитров, напуснал БСП и влязъл в ГЕРБ, също беше за президентска република.

България изчезва, лакомията - не

На фона на шумните политически скандали един тъжен факт някак остава недооценен - и от политиците, и от гражданите. България се топи и ...

Прочети повече

Очевидно тя има противници и привърженици както отдясно, така и отляво и нещата едва ли опират само до идеология. И въпреки това десните по-скоро виждат във варианта "президентска република" път, водещ към управление от типа на Путин и Ердоган, а малцина от тях сочат добрите примери със Съединените щати и Франция. Неслучайно изказванията за служебните правителства на Радев използваха "президентска република" в критичен и ироничен контекст.

Съвсем неотдавна за президентска република намекнаха и от ГЕРБ, а Мая Манолова и ИТН изобщо не крият симпатиите си към този модел. Това означава, че чисто хипотетично не е изключено в някакъв момент да се заговори за реализация на този план. Тя обаче задължително ще мине през обществен дебат. А в него дори намекът за концентрация на власт е обречен.

Затова президентската република си остава една дъвка за политиците, които подхранват празните надежди за Бащицата и които със сигурност просто нямат какво друго да предложат.

Автор: Евелина Гечева