Ех, ако имахме и мавзолей! С 240 места!

Днес обаче няма да се преместват някакви литературни герои с красно име, ами коскоджамити депутати ще си сменят местообитанието. Партийният дом ги зове - отново. Те там си бяха - само преди две години, добре си им беше, а пък журналистите бяха набутани в мазето, където им е мястото. Дори обхват на телефоните нямаха, че да предават фалшивите си новини.

Какъв сладък беше депутатският живот тогава! Но пък и колко зор видяха да убедят медиите, а чрез тях - и обществото, че Партийният дом е единствената подходяща за законотворчество зала! И като се почна един ремонт...

43 милиона по-късно беше установено, че тази сграда не е удобна и целокупната депутация се завърна в старата. Какво пък толкова - всеки нормален човек си има основно жилище и ваканционно такова. Защо парламентът да си няма?

То и на двете сгради може да се намери кусур. Под старата, казват, имало турско гробище. Сигурно затова витае лоша енергия там и законите, току-що приети, пак трябва да се поправят. И все се карат обитателите, и все глупости говорят и правят...

Партийният дом пък, както добре знаем, се обитава от байтошовите призраци. Както си вървиш по коридорите, усещаш една хладна ръка покрай гушата си и очакваш отнякъде баба Цола да викне: "Дзяк!".

Това ще се пребори, то е ясно. Баце е юнак и няма да му пречи призракът на комунизма. Даже напротив, точно от тази сграда най-добре ще ни пази от комунистите. Ние вече само на него разчитаме, щото тия комунисти дебнат отвсякъде и човек не знае наляво ли да иде, надясно ли.

Новите пък политици, дето баба Цола само на картинка са я виждали, и то не всички, ще имат честта да усетят като в едно риалити онзи дух, в който е преминал Априлският пленум. Оппаа, пардон, той е проведен в сградата на сегашната Столична община. Както и да е, днешите млади депутати ще имат честта да вкусят от аромата и на тази, и на онази власт. И ако имат поне малко въображение, ще открият разликите.

Ех, добре че нямаме и мавзолей! С 240 места! Би бил финално одобрената сграда за демократично избраното ни представителство.

Партийният дом, такъв-онакъв, но си е сериозна сграда. Имам съсед, дето още страда за петолъчката, но той е ортодоксален и правоверен ляв другар. За някои неща е прав обаче - ако идат депутатите там, така и така червено знаме и петолъчка нямало, поне една розова панделка да му турели. Пък аз му викам - не може така да ги слагаш под общ знаменател. Пък той отговаря - те мен под какво ме слагат с 300 евро пенсия?

Иначе идеята не е лоша - като излиза данъкоплатецът да протестира, няма много да се разкарва. Всичко е на Ларгото - и президент, и парламент, и правителство. Ще стане като във вица - ааа, Топлофикация ли сте, ние Енергото търсим, ама и на вас всичко най-хубаво!

Автор: Стефан Стефанов