Илинден - вечната борба в нас и с нас

02 август 2026, 8:38 часа 772 прочитания 0 коментара

На 2 август В Северна Македония се чества, така наречения двоен Илинден, защото през 1944 г. в манастира "Прохор Пчински" е обявено създаването на бъдещата Македонска държава като част от комунистическа Югославия.

Първо

Винаги ми е било тежко да пиша за Илинден. Моето поколение бяхме „деца на радиото“ и всеки Илинден, на 2 август, слушахме глупавите и безкрайни новинарски текстове. Всяка година се преповтаряха и речите на македонските ръководители. Мисля, че една година Йосип Броз Тито дойде на тържествата и произнесе някаква реч, но кой ли я помни. Ситуацията в семейната ми среда беше още по-неясна. Баща ми и приятелите му се обличаха в най-хубавите си дрехи за Илинден и отиваха в църквата “Свето Благовещение“ в Прилеп. Присъстваха накратко на службата, палеха свещи в чест на загиналите при Мечкин камък и Слива в Крушево, мърмореха нещо за „комунистическите фалшификатори на историята“. След това около обяд се бавеха за малко на пазара и говореха за героичните времена на Първата световна война, когато „разпердушинваха англо-французите на нож“. Гордееха се със себе си и с делата си.

Още: Авторитаризъм, геополитика и малки нации

В семейството на баба ми обстановката беше много по-тиха и по-сдържана. Баба ми Фания-Фанка беше потомка на два големи рода, Грашевите от Прилеп и Бадевите от Битоля-Прилеп. Тя беше страховита, корава българка и аз до студентските си години се боях от нейния остър и пронизващ поглед на студени черни очи, които ми напомняха за собствената ми глупост и житейски погрешки. Докато родът и името Грашево оцеляха, трагедията и забравата обгърна потомците на Бадеви.

Второ

Дядо ми Ицо-Христо Кузманов беше псалт в църквата “Света Богородица“ в Битоля и ходеше там всяка неделя. Баба ми Фанка не ходеше често на църква. По празници, когато смяташе, че трябва да отидем, ме вземаше със себе си. Всеки Илинден ходехме преди края на службата, за да може баба ми след това да пали свещи за „живите и мъртвите“. На излизане раздаваше пари и храна на просяците пред църквата. Това беше ритуал, всяка година. Просяците я познаваха и не бързаха да дойдат при нея, знаеха, че ще получат някакви пари и дарение. Елате и ще ви го дам, казваше им баба ми със сълзи на очи, а те идваха, навеждаха се и целуваха ръката на тази възрастна, просълзена жена, облечена по градски с шал и шапка.

Трето

Още: Език наш насъщен...

Майка ми никога не е срещала своите първи двама чичовци от рода Бадеви. Най-големият Иван Бадев в навечерието на Илинденското въстание, бяга от дома. Напуска гимназия и заминава за Смилево като член на дружината на Георги Сугарев. Той е знаменосец във въстанието и едновременно с това първата жертва на Илинден. Битолчани го прославят в песен. Вторият чичо, Александър Бадев, е член на ВМРО на Иван Михайлов и международен куриер на Организацията. В средата на двадесетте години е арестуван от сръбската полиция, измъчван и убит в затвора Главняча в Белград. За да прикрият следите си, сърбите хвърлили тялото му на релсите на жп гарата в Смедерево. Не били сигурни кой е, затова баба ми Фанка била извикана в полицията в Битоля, за да разпознае осакатеното му тяло... Тя го разпознала и припаднала още на гарата. Майка ми се запознала с третия си чичо, Йордан Бадев, известният български литературен критик и публицист, веднага след 6 април 1941 г. (когато по време на Втората св. война българската армия е посрещната във Вардарско) Той пристигнал в Битоля с кола, заедно с журналиста Данаил Крапчев, още преди пристигането на българските войски. Тогава поканил майка ми Елена да ги посети, както и други роднини в София. Това познанство продължило кратко, до 9 септември 1944 г., когато комунистическият престъпник Руси Христозов го отвел в сградата на българската Държавна сигурност, измъчвал го и накрая го убил, обесвайки го на греда.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Още: Илинден - поривът на македонския българин към националния идеал

Не се знае гробът на никой от тях и мястото на вечният им покой…

Четвърто

За нас, Попови, казваше баща ми Харалампи Перев, Илинден е Христо Силянов. (български революционер от ВМОРО автор на основополагащото изследване - двутомника “Освободителните борби на Македония“ ) Илинден е безкрайната борба за свобода и единство на българския народ. Същността, есенцията на тази борба е Илинден, поетиката на борбата, саможертвата и смъртта. Това не е фалшивият манифест от Крушево (според югославската и българската историография от времето на социализма в Крушево едва ли не е обявено създаването на комунистическа република) или празните речи на македонските политици, Илинден е народът на Македония, Стара България и Одрин. За майка ми и баба ми Фания Илинден е безкрайна семейна трагедия, която в продължение на четиридесет години заличи почти целия ни род. Ние се борихме през последвалите войни, дори на противоположни страни, но загиналите останаха без нищо, нямаха шанс за повторно геройство. Баба ми само остана насълзена!

Още: Бивш македонски премиер: Голяма част от македонските войводи са били българи, родени в България

Пето

Снимка Ohrid.gov.mk

Днес в Северна Македония почитта към Илинден, неговото дело и дадените жертви е загубено. Техният героизъм е останал напразен от честванията на Мечкин камък и в твърденията “кой иска да ни отнеме празника и идентичността“. Така от празник на единството на един народ Илинден се е превърнал в инструмент за омраза към България и българския народ, пренебрегвайки истината, че ние тогава, както всички революционери, бяхме част от този български народ. Илинденското въстание е едно-единствено, повдигнато от решенията на Смилево през май 1903 г., след това от решенията на Петрова нива и битките в Странджа и Одринско на Свето Преображение, както и в битките след Кръстовден в Костурско и освободените територии в Невеска и Клисура.

На Гоце Делчев, още преди майското решение в Смилево, като водач на ревизионната рота на ВМОРО, му е предложено да ръководи въстанието в Одринско, но Гоце отказва и подкрепя водач в боевете там да бъде Михаил Герджиков. Да, някои знаят, че Гоце е оставил на Герджиков любимата си годеница Янка Каневчева, точно там, където му е поверил въстанието в Странджа, за да бъдат заедно, “ако нещо възникне между тях“. Оставя му двете си големи любови, Янка и Въстанието.

Шесто

Още: Докато Скопие не прави нищо: Силяновска убеждава Европа в ползите на разширяване на ЕС

Македония е опожарена, изпепелена, изнасилена и убита от османската войска и жестокостите на башибозуците. Числата са известни и няма нужда да се повтарят. Но Въстанието променя демографската карта на българите на Балканите и река от 80 000 българи потича към свободното Княжество в търсене на мир, свобода и справедливост. Там те са приети като най-близки, като братя по кръв и род. Комунистическата номенклатура у нас (Вардарска Македония) не забрани Илинден, както беше по време на сръбското кралство. Тя го замени с Илинден 1944, за да извърши отново погроми срещу македоно-българския интелектуален елит, останал от времето между двете световни войни. Така накрая по изпитания сталинистки номер обезобрази идеята за свобода и единство, разделяйки тези две понятия.

Седмо

Наскоро един приятел от София ми изпрати малко известно стихотворение от сравнително непознатия (за нас), но велик български поет и дипломат Теодор Траянов (1882-1945), озаглавено “Илинденски химн“. Въпреки че е роден в България, семейството на Траянов произхожда от Македония – майка му е от Велес, а баща му от село Козле, близо до Скопие. Великият македонски поет, писател, публицист и дипломат Гане Тодоровски, от семейството на Илинденския войвода, също е от Козле. Двамата са поети и писатели, и двамата имат дипломатическа кариера, но силата на Траянов се крие в революционния му дух, непримиримия му дух и личната му смелост заедно с Христо Чернопеев като участник във войните за Македония и национално обединение. И двамата играят шах, но Траянов е шахматист от висок клас, един от малкото, играли наравно с Алехин. Вероятно най-силният символист на България, Траянов се отличава в поемата със силен, бунтарски дух, поет, който търси пътя към бъдещето в националното единство. Арестуван е от българската комунистическа полиция веднага след 9 септември 1944 г. и измъчван от престъпника Лев Главинчев. При мъченията губи зрението си и ослепен е захвърлен в мизерна болница. Вече болен от рак умира на 15 януари 1945 г. Може да се каже, че също е жертва на болшевиките от техния Втори Илинден и непримиримостта в двете страни (югославска Македония и комунистическа България) към българския патриотизъм. Неговият “Илинденски химн“ е апотеоз на идеята и борбата за свобода, за единството на дейците от македонските борби, дори и да са паднали в различно време. Тази песен е запалената свещ на жертвите на Илинден 1903/1944 и на непримиримата жажда за свобода.

Жертвите на Илинден от 1903 и 1944 трябва да намерят своя покой! Вечна им слава!

Още: На празника на РСМ: Силяновска обвини Европейския съюз в двойни стандарти

ИЛИНДЕНСКИ ХИМН

Развейте знамена свещени –

В скръбта ни Охрид син сияй,

Сърцето майчино зове ни

Из гроба чер на родний край.

Да пламнат в жилите огньове –

Кръвта на горди праотци,

Да снемем срамните окови

От живи и от мъртъвци!

Поличба над врага витае