Нямането не бива да се изчерпва с очевидното. И това, че в Плевен няма вода, не би трябвало да влияе толкова много на настроението ви (ако сте от Плевен) или успокоява - ако не сте оттам. Няма още много неща: на още много места. И са все жизнено необходими. Например:
В парламента няма: Опозиция
Най-голямата опозиционна партия в българския парламент е Новo нaчало. С това кратко изречение може да изгубите всякакви надежди по повод българския парламент, а ако искате да стигнете по-далеч в обобщението - за цялата държава. Правителството съществува "с подкрепата на Пeeвcки", като словоредът може да се преобърне с еднакъв успех - Пeeвcки съществува с подкрепата на правителството. Извън тази мракобесна симбиоза обаче цари ведра и самостоятелна опозиционна дейност, в която всеки развива собствените си наративи и трупа точки в нишата, която смята, че му приляга най-добре.
В обществото няма: Воля за протест
Честността изисква да си го признаем: гражданската способност и рефлекс за протест закърня, залиня и в момента е част от близкото минало. Не че не се събират хора тук и там - събират се. Не че исканията им не са справедливи - са. Но най-мощното събитие от гражданския арсенал - силата на масовият протест, който да се превърне в истински акт на съпротива, способен да заплашва властта и да променя политическата траектория из основи: това вече не съществува. Иначе поводи колкото искаш. И житейски трагедии, предизвикани от държавно безхаберие и корупция, които биха запалили моментално протести в Гърция, Сърбия, Унгария; и олигархични фигури, чиято всеобхватна власт скандализира далеч по-малко, отколкото преди (когато даже беше по-малка), и спекула, която ще става все по-сериозна с влизането в Еврозоната. Въобще скандални безобразия, които дават достатъчно количество барут. Копчето на детонатора обаче заяжда.
В караниците за образованието няма: Слонът в стаята
Разбирам - без ирония - метафизичния и геополитически залог в дискусията за или против свободноизбираемия предмет по религия в училище. В същото време разгорещените спорове някак си прелитат по изумително лек и ефирен начин над колосален проблем: повечето български ученици са функционално неграмотни. По официалните данни на PISA това вече са над 50% от тях (процентите впрочем растат с всяка изминала година). Тази картина не е фонова, а клинична. И въпросът дали в светското ни образование да има религиозен елемент е странен, защото отговорът е, че при неграмотни ученици няма никакво значение. Учениците еднакво зле ще възприемат задачите по математика, текстовете по литература и въпросите на вярата. При над 50% неграмотност цялото нещо има по-голям комедиен, отколкото образователен потенциал.
Автор: Георги Петров
