Като че ли е ясно, че дълбока връзка между участниците в коалиционното управление няма и е съшита с бели конци. Общото между трите партии, които властват заедно, е четвъртата, която властва над тях - и чрез тях: тази на Пеeвcки. В такива тъмни времена човек отчаяно търси две неща: промяна, (за нея си има протести и избори), а докато се случи тя - източник на забавление (за него си има министри).
Второто е пред очите ни. Защото се разбра, че вицепремиерът Атанас Зафиров и ключови фигури от БСП, сред които и министърът на регионалното развитие Иван Иванов, гастролират на официално посещение в Китай на военен парад в Пекин, посветен на 80-годишнината от победата на Китай във Втората световна война (ние защо си нямаме един отделен празник как сме победили във Втората световна война, еххх). На който най-важните гости са Владимир Путин и Ким Чен Ун.
Оказа се, че според премиера Росен Желязков това са си вътрешнопартийни работи. "Аз също видях, че са в Китай на официално партийно посещение, предполагам, че като сродни социалистически партии обменят партиен опит. Знаете, че коалицията съчетава партии с много различен партиен и политически профил. Това, което ни обединява, са общите цели, а не различията. Ако трябва да търсим различията – много лесно това правителство ще загуби своята коалиционна спойка", заяви Желязков. Само че тук се губи не просто коалиционната спойка, а логическата. Проблемът не е в размяната на партиен опит, а в това, че за българското правителство изглежда няма проблем в това вицепремиерът от една страна да бъде изразител на подкрепата на страната за Украйна (именно като вицепремиер), но и да върши съвършено обратното като партиен лидер и да се нарежда до Путин и Ким Чен Ун заради, изглежда, идеологическо-партийни сходства.
Разбира се, преди всички тях цялата идея имаше много ясен изразител: самият Борисов. По повод споразумението за сътрудничество с Украйна преди месеци, той открито заяви, че "ние малко като на девети септември - фабрика".
И в момента българският политически елит продължава да следва мъдростта на тези думи. Само че изглежда има непренебрежим проблем - не може да разбере коя е фабриката. От една страна декларациите за вярност в подкрепата към Украйна се рецитират по познатия начин, влизането в Еврозоната предстои след няколко месеца, от друга страна погледът хитро се обръща и в противоположната посока, за да не се прецака нещо и да се закачи за по-успешния локомотив на историята. Най-добре е да се ходи на всички паради - от гей до китайски, от европейски до руски, от американски до севернокорейски, от братска Европа и Украйна до братски БРИКС. Все някъде ще сме на далавера.
Автор: Георги Петров
