Коронавирусът уплаши Борисов - но малко повече за НОИ

Това че Борисов отдавна си служи предимно с цифри, които са се превърнали в голямото му убежище, поне мислехме, че ще остане за хвалби в телевизионни студиа и по-мирни и спокойни времена. Но когато директно в парламента се тюхкаш за евентуално изпразване на НОИ, нещата стават по-особени. Тук няма да припомняме всички излишни разходи на правителството, някои от които по-скоро спадаха в графата "удовлетворяване на геополитически настоятелства", отколкото бяха истински необходими. Също така - до толкова сериозен брой карантини едва ли ще се стигне. Цялото изказване обаче е показателно за откровен цинизъм - ден-два преди това казваш, че "здравето на хората е преди всичко останало", но след това, малко по-късно, мушваш уточнението, че важно-важно, но хайде ако обичате да не се изпразва НОИ. 

Как да действа един управник в ситуация като с коронавируса е твърде добър пробен камък за качеството му. Идеалният вариант е той да се справи 1) истинската опасност от вируса, 2) истинската опасност от всеобща паника (по-лошия вариант), 3) намиране на финансови буфери, които да бъдат приложени в неочаквани кризи като сегашната. В такъв момент да изразиш основното си притеснение на калкулатор, е най-неправилното, което може да направиш - дори и притеснението да е реално. Масови страхове не се овладяват така - не стига, че е нелепо споменаването на бюджета на НОИ, а реално казвайки тъкмо това изречение, показваш и че министър-председателят на държавата реално допуска, че може 100 000 българи да излязат в карантина и реално им го анонсира като възможност. Идеалното послание, готово да се пусне в паник каналите и да стигне до когото трябва. Сега може да си представим и без това склонните към хипохондрия и въобще всякакви хипореакции как си седят вкъщи и си казват - не стига, че трябва да изляза в болничен, но трябва и страшно много да побързам, щото току-виж на НОИ системата прегряла и трябва да се вредя в първите няколко хиляди. Изглежда традицията платените болнични да са най-големия ужас на работодателите е твърде добре споделена с хората във властта. Ако първите поне са разбираемо пристрастни и не са избирани с избори, вторите нямат право.

Но изглежда е заразително.  

Автор: Райко Байчев