Крайната десница е крайно логична и очаквана

Националистически ориентираната, често евроскептична, крайна десница е във възход в Европа от няколко години насам. С всеки следващи избори, които се провеждат някъде на континента, успехите на крайните популисти се отчитат като нов, нетипичен, но силно тревожен феномен.

А истината е, че в Европа такава, каквато е днес, няма нищо по-логично и очаквано от крайната десница.

Провелите се преди дни избори в Германия са последното отчетено такова "постижение". "Алтернатива за Германия" стана трета политическа сила, изненадвайки мнозина анализатори със своя резултат.

Германия обаче е само брънка в дългата верига на европейската крайна десница. Льо Пен във Франция, Герт Вилдерс в Холандия, "Партията на свободата" в Австрия, Найджъл Фарадж във Великобритания, изнесъл цял Brexit на раменете си, "Златна зора" в Гърция, "Атака" (от предбащинския период на Волен) и колегите им "патриоти" у нас, дори Тръмп в САЩ...

Антиимигрантските, антиевропейски, антималцинствени послания на всички тези хора, партии и движения им спечелиха симпатиите на милиони. И нищо чудно.

Западният свят отчита много от нещата, които му се случват, като кризи. Икономическата нестабилност, социалното неравенство, имигрантските вълни, нъсъвършенството на много от съвременните политически системи, карат милиони хора да се чувстват застрашени, несигурни или ядосани. А когато един човек е застрашен, несигурен или ядосан, той лесно става краен. Именно в такава благодатна почва процъфтяват популистите и екстремистите. И народите не могат да бъдат обвинявани.

С изключение на САЩ и Великобритания, засегнатите от крайнодясната вълна страни все още успяват да проявят достатъчно разум. Важно е обаче да се разбере, че това поведение на масите, ако продължава да бъде провокирано, може да вземе неочакван обрат. Именно случващото се в момента във Вашингтон и Лондон е потвърждения за това.

Съвременните европейски лидери трябва да си припомнят, че властта е у народа. И ако той реши да залитне, залита цялата държава и всичко, постигнато досега. Големите "началници" на Стария континент като че ли досега смятаха решенията си за нещо, което има само непосредствен икономически или социален ефект. Време е обаче да осъзнаят, че следващи безотговорни и необмислени действия могат да им струват скъпо. Да струват скъпо на всички. Икономическите и международни интереси, които стоят зад много от решенията в последните години, могат да се окажат напълно несъстоятелни в момента, в който масите решат, че не искат повече да подкрепят съществуващото статукво.

И тогава всичко - икономика, социален, етнически и религиозен мир, търговия с влияние, оръжие и ресурси, международно сътрудничество, всичко ще отиде на кино.

Автор: Десислава Любомирова