Българската независимост не е просто празник в календара. Тя е изстрадано право, което никога няма да е гарантирано.
И днес, въпреки че живеем в относително мирни времена, въпреки че имаме съюзници и международна подкрепа, независимостта си остава битка, която трябва да водим всеки ден, основно сами, защото националният интерес може да бъде само личен. И защото в международната политика няма вечни приятелства, само вечни интереси.
Пътят на България към нейната независимост е пряко потвърждение на тази максима. Макар на пръв поглед подкрепена международно, България грабва своя шанс на фона на дипломатически интереси, представени като приятелство и равностойно партньорство.
Още: "Лесни за ума, трудни за сърцето": Рая Назарян говори за уроците на Независимостта
Няма вечни приятели, само вечни интереси
Русия, макар първоначално неохотно, в крайна сметка подкрепя независимостта ни, отписвайки 125 милиона златни франка от контрибуциите, които Османската империя ѝ дължи от Руско-турската война. С тази сума се покриват претенциите на Турция към България за Източнорумелийския дълг и Източните железници. Тази добрина, разбира се, не е безплатна - България сключва споразумение с Русия, според което признава дълг в размер на 82 милиона златни франка. Парите е трябвало да се изплатят за 75 години при ниска лихва от 4,75%, т.е., в крайна сметка е трябвало да върнем около 180 млн. златни франка. Впоследствие България не изплаща дълга си заради избухналите войни, а Русия не го търси, защото след Октомврийската революция през 1917 г., правителството на Ленин отписва дълговете на царска Русия. Но първоначалната сметка е ясна.
Руската подкрепа не е безкористна, страната защитава своите интереси - избягването на нова война, контрола на черноморските проливи, плана за Балкански съюз, контролиран от Москва, както и откъсването на България от австро-унгарското влияние, тъй като след синхронизацията с Виена, за Русия е недопустимо България - "руското творение" на Балканите, да се превърне в съюзник и сателит на Австро-Унгария.
Самата Австро-Унгария пък ползва обявяването на независимостта ни като дипломатическо "прикритие", за да анексира Босна и Херцеговина. Тъй като и двата акта грубо нарушават Берлинския договор, Великите сили са изправени пред свършен факт на два фронта едновременно. Напрежението и гневът на Европа се разпределят между София и Виена, което улеснява признаването и на двете каузи.
Още: Росен Желязков: Да бъдем лоялни към тези, които уважават независимостта ни
Така че в международните отношения няма безкористно добро и една подкрепа винаги има цена или цел. Това е било валидно преди 118 години, валидно е и сега.
И когато България сяда на масата за преговори в Европа и по света, е добре да сяда първо като суверенна държава, поставяща своя интерес на първо място, и чак след това като партньор. Защото никой няма да защити националния ни интерес по-добре от самите нас. Съюзниците са нещо задължително необходимо, но уроците на историята са затова - за да се помнят. Истинската независимост е в силата да можем да разберем, че световната политика не е лична - интересите понякога се припокриват, а друг път се разминават. И България винаги трябва да залага на себе си. Но за да може да го прави, трябва да реши вътрешните си проблеми, да се превърне в силна държава, която да предизвиква уважение - иначе остава малка и невзрачна рибка на международната сцена.
Автор: Десислава Любомирова
