Илюзията за великия български интелект и гений отдавна съществува единствено в дементните мозъци на закостенелите патриарси и майки на родното образование, според които то е най-доброто в Европа, а българските ученици превъзхождат многократно в знанията си своите връстници в чужбина, защото не бъркат Будапеща с Букурещ.
Резултатите от PISA, за съжаление, не могат да бъдат изкуствено завишени чрез снижаване на скалата за оценка или негласно селектиране само на избран елит, който да се яви на изпит. Ако МОН организираше изследването, резултатите щяха да са далеч по-високи (както рекордно добрите матури), но уви.
Почти 60% функционално неграмотни по четене и математика е страшна присъда. Не просто за една образователна система. За бъдещето на цялата ни държава. Защото дори да се намерят хора, които действително да пожелаят да направят нужните реформи в образованието (а това изобщо не е сигурно), цели поколения са безвъзвратно изгубени. Поколения, които утре ще излязат на пазара на труда. Които ще трябва да строят сгради, да изготвят държавен бюджет, да ни лекуват, да решават външната и вътрешната ни политика, да обучават следващите след тях.
Бъдещето се оказа по-апокалиптично, отколкото предполагахме. Не ни стига AI (ИИ) заплахата, ами и пандемията от чиста, неподправена и неспасяема глупост. Апропо, България ще се окаже имунизирана от предстоящата драма с изкуствения интелект. Вече е ясно, че той ще вземе работата първо на хората на интелектуалния труд. От резултатите от PISA обаче е видно, че такива хора тук няма да има много и щетите, следователно, няма да са големи.
Как се докарахме дотук?
Българското образование е в състояние на свободно падане от години. Реформите се облягат на едно празно говорене и безсмислени експерименти на парче.
Никой не си направи труда да събере външните експерти и най-вече, учителите, за да ни стане ясно какво искаме да постигнем. Анализ, стратегия, ползване на чужд опит - това са абстракции по нашите ширини. МОН смята, че всичко започва и свършва с неговата "експертиза" и моментното състояние на политическите ветрове, които вечно духат в различни посоки.
Източник: Getty Images
Толкова приказки за промяна на учебните програми и нищо. Нашите деца продължават да учат тонове ненужна информация, която са задължени да запаметят. Докато европейските им връстници разсъждават, те зубрят. Бием се в гърдите, че сме много умни като учим нещо в 6 клас, което останалият развит свят учи в 8-и, без да си даваме сметка колко пагубно е това и колко в крайна сметка има обратен ефект.
Маниакалното настояване да се учи за нервната система на плоските червеи и лигнитните въглища в Маришкия басейн, рецитирайки успоредно наизустения цикъл на Калвин за фотосинтезата, доведе до абсолютното прегаряне и затъпяване на българските ученици. Тези знания бяха напълно излишни и преди 20 години, да не говорим за сега.
В същото време МОН се втурна да залива учениците с мултимедия, защото, нали, така е модерно - технологии, изкуствен интелект, саботирайки шанса им да се ограмотят по единствения начин, по който човечеството го е правило винаги - чрез четене, писане и разговори.
Взривоопасна комбинация дадоха два ужасяващи странични фактора. От една страна пускането от бутилката на духа на дисциплината, а от друга - настъпването в стройни редици на хиляди арогантни, но незаинтересовани родители. В резултат училището се превърна в зверилник, но тъй като учениците са златните кокошки за всяко училище, безконтролният хаос се превърна в норма. Днес във всяка класна стая има поне по 2-3-ма агресори, които пречат и на останалите, и на учителите, но мерки не се взимат.
Системата няма воля да ги накаже, учителите нямат право. Родителите им пък обикновено ги защитават със зъби и нокти, влизайки в остра конфронтация с всички по веригата. Същите родители са далеч по-малко войнстващи по отношение на контрола как се справят златните им деца в училище. Данните от PISA са категорични - учениците признават, че родителите им се интересуват все по-малко от техния напредък, а семейната подкрепа у нас се срива от година на година.
Тук идва крайно неудобната и неприятна истина. Позволяваме децата ни не просто прогресивно да оглупяват. Самите ние носим голяма част от вината. Мнозина възприемат училището като безплатна занималня. Залисани в ежедневието си, се оправдаваме, че сме прекалено заети или уморени, за да преглеждаме тетрадки и учебници или да търсим учителите за обратна връзка. Само че едната родителска среща и парите, които оставяме в книжарниците преди 15 септември, не изчерпват отговорността ни. Не откриваме лекове срещу рак и не подготвяме мисия до Марс. Нямаме друга по-важна задача в този живот от това да се уверим, че сме направили, каквото сме могли, за да станат децата ни добри, адекватни и подготвени за живота хора.
Още: След отчайващите резултати от PISA 2025: Има проблем в образователния модел, готвят мащабни реформи
Какво ни чака?
Не е много сигурно, че обществото ни си дава ясна сметка какво означава 60% функционално неграмотни. Вероятно защото и сред възрастните има доста функционално неграмотни.
Чака ни сигурен икономически застой, разширяване на неравенството и експертен колапс.
Ще имаме малък и недостатъчен високообразован елит и огромна маса нискоквалифицирана работна ръка, която не е много ясно, че лесно ще намери реализация на пазара на труда. При всички положения, това бъдеще не вещае финансов просперитет, високи заплати и увеличена производителност.
Източник: Getty Images
Обществото ни не може да функционира без своя жизнено необходим експертен потенциал. Училища, университети, болници, администрация, финансов сектор - всички те ще се нуждаят от постоянен приток на нови и качествени кадри. Откъде? И колко страшно ще стане да се престрашиш да отидеш на лекар? Или да се оставиш адвокат да те представлява в съда?
Проблем ще имаме и с властта, която си избираме. Електорат, неспособен на критично мислене и правене на прости причинно-следствени връзки, е лесна мишена за дезинформация. Когато не си способен да разбереш елементарен текст, който четеш, фалшивите новини са твоята естествена среда. Популизмът и радикалните политически послания ще избуят, защото едно функционално неграмотно общество няма съпротивителните сили да разпознае истината от лъжата и експертните намерения от кухите обещания.
Българинът и сега гласува емоционално, не рационално, а в бъдеще не ми се мисли.
Това е и причината да е много малко вероятно една власт да поеме по пътя на ефективната реформа, която ще ни изведе до по-качествено образование. Кой би искал мислещо и критично население, когато може да има една безволева и безкритична маса, която лесно може да бъде управлявана или наплашена от поредната порция "джендър пропаганда" или "мигрантски апокалипсис"?
Те нямат изгода децата ни да са по-умни, ние имаме. Защото мрачното бъдеще е близо и ще го доживеем. Ако не започнем да настояваме за промяна сега, таблицата за умножение ще я използваме единствено за пресмятане на растящия дълг и инфлация. А децата ни няма да имат естествен интелект, който да противопоставят на изкуствения.
Автор: Десислава Любомирова
