Две седмици оплаквахме катастрофалните резултати на българските ученици от изследването на PISA, които ни запратиха директно на дъното в ЕС и по трите измервани показатели - четене, математика и природни науки. Част от анализиращите дежурно обвиниха лошата дисциплина, незаинтересованите родители, мобилните телефони, самите деца. Онези, които вникват по-задълбочено, за пореден път насочиха вниманието към корена на проблема, от който други неща са просто следствие. А той е остарялата учебна програма, наблъскания в учебниците материал, претрупан с дефиниции и несъобразен с възрастта на децата, и отколешната традиция у нас децата да не бъдат поощрявани да задават въпроси и да развиват критично мислене, а главно да наизустяват и възпроизвеждат написаното в учебниците - сигурен начин да се притъпи естественото детско любопитство. Уви, като майка на ученик съм се убедила, че особено последното има огромен брой привърженици в системата и боя се, че промяната изглежда почти невъзможна - за десетилетия напред. Дано реалността ме опровергае някой ден. Но да не се отклоняваме.
Нещо, което мен поне ме развесели през изминалите дни, беше признанието на вечната Янка Такева, непоклатимо останала на поста си при множество правителства и десетки министри на образованието, как учебното съдържание действително било "много претоварено" и как "има много неща, които не искам да кажа, че са излишни, но не са съобразени с възрастовите особености на децата". И даже, позволете, още един цитат: "Учебниците са написани на много висок стил, който не отговаря на развитието на българските деца. Някакси не можахме да разберем, че в чужбина и в развитите страни не се увеличава и усложнява учебният материал, той е съобразен с възрастовите особености. Затова там децата някакси по-малко полагат усилия, защото материалът е съобразен". Да, някакси така.
А защо ме развесели нейното изказване? Защото след това признание с половин уста г-жа Такева отново ни хвърли в мъглата. Трябвал ни хоризонт от едни минимум 5 години нещо евентуално да се направи, ама пък кой министър и министерство имали такъв мандат? Тя била минала през 14 трансформации в българското образование, надявала се "15-тата да е много успешна" (Коментарите на г-жа Такева поместихме тук: Според Такева университетите са виновни за провала на PISA: Децата не могат да четат до 5 клас, но "средното образование не може да се промени"). Когато някой ми говори така, ми е ясно, че реално иска да ми каже, че е твърде тегаво та да се пипа. Просто сега ще го коментираме няколко дни докато темата заглъхне от само себе си и после чак при следващата PISA, а тя е планирана чак за 2029 г.
Ние обаче нямаме време да чакаме още "минимум" 5 години, за да видим дали 15-тата трансформация ще е успешна. Докато чиновниците в МОН се чудят откъде да почнат, водещите страни в PISA продължават да надграждат и през 2029 г. не знам къде ще сме в класацията. Но пък винаги можем просто да спрем да участваме и така няма да има PISA, няма да има проблем.
Промяната не изисква десетилетия, а различен подход. Защото в държави като Естония, Сингапур, Финландия, Япония, Южна Корея са разбрали, че трупането на суха теория не работи. Ето само няколко примери от тези страни как се преподава и как се изграждат умения за реалния живот, а не запаметяване на сухи факти и определения:
В Естония вместо просто да решават уравнения, учениците ползват интерактивни платформи за симулации, където променят параметри и веднага виждат резултата. Примерно, в час по математика в 7. клас те не просто учат формули за геометрични фигури, а проектират 3D модел на къща, като изчисляват площ, обем и разходи за изолация спрямо метеорологичните данни за региона.
Във Финландия поне веднъж годишно се премахват традиционните часове за 1–2 седмици и се работи по мултидисциплинарни теми от реалния свят. Примерно, темата е климатичните промени и през тези 1-2 седмици на нея са посветени всички предмети. По география и биология децата изследват местния парк. По математика анализират температурни графики за последните 50 години. По майчин език пишат аргументирано писмо до местния кмет с предложения за зелени мерки. Така те свързват науката с реалния живот.
Снимка: Envato
В Сингапур има часове по медийна грамотност и оценка на източници, за да се развие критично четене. Уви, това е гигантски проблем в България и не само сред учениците, както бе доказано от PISA, но и сред голям процент от пълнолетните българи, учили по същата тази образователна система, изградена върху наизустяването, а не толкова върху способността да се мисли критично. Та в Сингапур учениците анализират медийно съдържание. Примерно, учителят дава две различни статии за един и същ казус (да кажем "Вредни ли са енергийните напитки?"). Едната е от научно списание, другата — сензационен пост в социална мрежа. Задачата на учениците е да идентифицират логически грешки, субективни квалификации, платени реклами и липса на доказателства.
Пак в Естония част от изпитите са направени така, че учениците да могат да ползват отворени ресурси и учебници. Защо? Защото в реалния живот никой не ни забранява ползването на интернет. И въпросите не са примерно "Коя е формулата за ускорение?", а: "Използвайки посочените източници, съпостави икономическите последици от събитието Х върху регион Y и прогнозирай развитието за следващите 5 години". Както сами виждате, за да се отговори на този въпрос зубренето е безполезно.
Впрочем на вас самите кой подход на преподаване би ви бил по-интересен в училище - да наизустите сухия текст в учебника и да го издекламирате пред учителя и вероятно до няколко дни да го забравите, или да впрегнете мислене и въображение и да правите реални експерименти? Ето това е разликата между това да убиеш детското любопитство и да го разпалиш.
Автор: Елена Страхилова
