Къде ли е дронът на Радев?

Мълчанието на президента по парламентарните пазарлъци и протакането, което не сме виждали досега, стават все по- подозрителни. Защото и те говорят. Тишината откъм Радев е във видим синхрон с усилията на Борисов да задуши завинаги "Продължаваме промяната". Не че изглежда те да му се вържат на каруцата, но губят инерция, губят време - той хвърли доста усилия в тази посока.

Хармоничните отношения между двамата не са от вчера и скоро може да добият съвсем други измерения. Например, единомислие по отношение на президентската република. Защо не? Парламентът така и така се е компрометирал, защо пък да не минем на другия вариант?

ОЩЕ: В хор вият политическите вълци - Борисов и Радев

Лично Борисов не е единодушен по въпроса, но би подкрепил идеята, така да се каже, ако му изнася. Още в предишния парламент той каза, че не иска парламентаризмът да изчезне, че не иска президентска република, но ако не се състави правителство с третия мандат, нещата вървят натам.

През 2021 година пък обяви, че отдавна сме президентска република и че служебното правителство е еднолично. Но това беше във времената, в които с Радев все още имаха някаква тънка синьо-червена линия помежду си. Нея отдавна я няма и можем да се насладим на трогателното им единомислие, особено по отношение на ПП.

Само преди няколко дни пък лидерът на ГЕРБ предложи ако партиите не се разберат, министрите на Радев да си останат "в кошарката", пък той да си президентства. Вариант, който със сигурност устройва и двамата, вероятно защото обезпечава на Борисов пълен съпорт и безгрижна старост, далеч от Бай Ставри. Изглежда, че това е вече договорено. И затова отсъствието на дрона е тревожен знак.

Има всички индикации за най-странната коалиция в новата ни политическа история - между първа парламентарна сила и президент. До какви светли бъднини ще ни доведе това обаче?

На първо място - променянето на Конституцията може да отнеме доста енергия и ресурс, който ни е жизнено необходим в днешната криза. Да не говорим колко ще се проточи във времето приемането на някои доста важни закони.

Вторият резултат би бил да се ползва този преход към друга форма на държавно управление за съвсем различни цели - например, за да се забави приемането на еврото. Или за бетониране на главния прокурор на поста му. Да не говорим за по-периферни за главните герои неща като например реалната ни помощ за Украйна, с която не се знае какво ще стане.

В суматохата може да се роди и нов политически субект - такъв, който да е в хармония с горните три неща. И тогава вече дронът на Радев ще кръжи отново, само че някъде другаде, не в Банкя.

Автор: Стефан Стефанов