Кое е най-сигурното място, в което можеш да посрещнеш Коледа? В нечии мисли, в нечия молитва и в нечие сърце.
Цяло чудо е. И истинско благословение, ако наистина прекараш Коледа точно на такова място.
Празниците са сред малкото неща, които ни обединяват и може би Коледа е един от най-свързващите ни. Не че знаем защо точно на тази дата празнуваме - няма доказана информация кога е роден Исус Христос, но Рождество си остава светъл ден, за който се готвим отдалеч.
Но, ще възрази някой, православните го празнуват на друга дата и едно време Коледа е била след Нова година. Да, когато сме приели да честваме този празник заедно с католическия, вероятно сме били водени от идеята да празнуваме с цяла Европа, от която сме част. Разбира се, при цялата условност на почти пълната комерсиализация. Но комерсиалното съпътства духовното по целия свят, двете са вплетени и е почти невъзможно да бъдат противопоставяни така, както преди век, примерно. Колкото и да негодуваме срещу консуматорското общество, то е такова, каквото е.
Но пък и това има своето обяснение, оправдание и смисъл - какво лошо има да пазаруваш, за да подариш? Или пък да почерпиш? Или просто да си купиш нов компютър, който ти трябва от сума време.? Хайде да помислим - ние пазаруваме. Фирмата печели. Работещите в нея получават бонуси или поне нормална заплата. После купуват това, което ние предлагаме и така се върти светът.
Тоест, коледното пазаруване не е непременно лошо нещо. То може и да отмества леко встрани духа на Рождество, но все пак живеем в 21 век. И времената са други, и нагласите на хората.
Една от нагласите обаче си остава неотменна - да бъдем добри в това време на годината. Да даряваме - не само материални неща, но и доброта, грижа и внимание. Да се сетим за самотните майки, например. За самотните стари хора. По-правилно би било за хората в нужда да се сещаме целогодишно, но в България дарителските практики все още не са част от манталитета, а и донякъде са компрометирани от недобросъвестни "търговци в храма".
Има толкова добри инициативи, в които можем да се включим според възможностите си. Има толкова много деца, лишени от семейства. По Коледа всеки очаква своите си чудеса - за едни дом, за други - дете, за трети - работа. А има хора, за които е достатъчно дори само това, че някой е помислил за тях и нещичко е направил, пък било то и веднъж в годината.
За всички ни би било истинско чудо да си отиде тази пандемия с нейните локдауни, маски, страхове и черни статистики. Много беди ни довлече, но дано поне да ни е научила да ценим здравето - своето и това на ближния. Да ценим лекарския труд, стигащ до саможертва. Да знаем и силата на информацията, с която може да постигне всичко и всеки има право да научи толкова, колкото може да поеме.
И когато сме приготвили празничната трапеза - традиционна или модерна, нека пуснем в сърцата и в молитвите си поне за малко онези, за които светът е враждебен, а животът - труден. Това е празникът. Другото е суета.
Автор: Евелина Гечева
