Перспективите пред световната икономика остават вяли и обвити в несигурност. А мъглата едва ли ще се разсее. Това е новата икономическа реалност, пред която се изправят политиците, предприятията и потребителите: дълбоко несигурни времена, пише управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в своя статия, публикувана в The World Ahead 2026, годишното издание на списание The Economist.
"Световната икономика се оказа по-устойчива, отколкото мнозина се опасяваха. Кошмарът на всеобхватна търговска война засега е избегнат, както и глобална рецесия. Бизнесът се адаптира към търговските смущения. Извършени в миналото реформи, особено в нововъзникващите пазари, помогнаха на страните да се справят в бързо променящата се среда", се посочва в статията.
Но докато пазарните показатели за волатилност и бизнес анкетите предполагат, че инвеститорите и компаниите са относително спокойни относно икономическите перспективи, общото ниво на политическа несигурност е рекордно високо", подчертава Георгиева.
Причините за мъглата
Какво стои зад тази липса на яснота? На първо място, новият глобален търговски режим е далеч от установяване. Преговорите между САЩ и техните търговски партньори продължават, а други държави създават нови съюзи. В същото време вътрешните дисбаланси, които в крайна сметка движат търговските баланси, остават упорито устойчиви.
И все пак причините за несигурността са много по-дълбоки. Геополитическите съюзи се разпадат, а военните конфликти се проточват. Социални вълнения избухват на много места по света, тъй като хората настояват за по-добри възможности и по-голяма отчетност. Комбинацията от нисък растеж и висок публичен дълг поражда въпроси относно фискалната устойчивост - и ограничава способността на правителствата да отговорят на нарастващите социални очаквания на фона на увеличаващ се натиск за разходи, свързани с всичко - от демографските тенденции до нуждите на отбраната. Глобалната финансова система претърпява значителни промени под привидно спокойната повърхност, включително чрез появата на нови форми на финансиране като стейбълкойните и разрастването на небанковите финансови институции. Всичко това се случва на фона на застаряващо население в много страни, нарастващи екологични щети и бърз технологичен напредък.
Това е обезкуражаваща картина, но поне бъдещите й очертания са ясни. В развитите икономики растежът ще бъде все по-ограничен от комбинацията от демографски фактори и по-строги имиграционни политики, което ще постави държавните финанси под още по-голям натиск. Изкуственият интелект ще се внедрява дълбоко в икономиката, което ще предизвиква сътресения на пазара на труда, но потенциално ще увеличава производителността. Тъй като цените на акциите на големите технологични компании отразяват тези очаквания, това дали и колко бързо изкуственият интелект ще донесе предвидените печалби в производителността може да има последици за финансовата стабилност.
Още: За какво ще ни помогне еврото и за какво да внимаваме: Отговорите от Кристалина Георгиева
Предвид намаляващото общо поле за глобални споразумения, повече енергия ще бъде насочена към двустранни и регионални търговски сделки. Ако последните вълнения по света са някакъв показател, доверието в институциите и техните лидери е ерозирало, а възстановяването му изисква решителни усилия.
Трудно е да се предвиди как ще си взаимодействат тези сили. Но вече е ясно, че политическите решения, които страните вземат днес, ще определят окончателния облик на зараждащия се икономически пейзаж.
Първо, държавите трябва да укрепят основите. Това означава намаляване на дълга и възстановяване на фискалното пространство, за да могат да реагират на следващия шок. В повечето случаи бюджетната консолидация трябва да бъде постепенна, с фокус върху подкрепата за растежа и защитата на приоритетните разходи. Централните банки трябва внимателно да калибрират паричната политика, за да балансират рисковете за ценовата стабилност и растежа. Опазването на институциите е ключово за укрепване на макроикономическата и финансовата стабилност - и за поддържане на обществената подкрепа.
Второ, страните трябва да намалят прекомерните външни дисбаланси, започвайки у дома, чрез вътрешни макроикономически корекции. Държавите, в които спестяванията са прекомерно високи, трябва да предприемат стъпки за стимулиране на вътрешното търсене; на други места, ребалансирането може да изисква фискална консолидация.
Трето, държавите трябва трайно да повишат растежа. Реформите, които насърчават предприемачеството и иновациите, са от съществено значение за повишаване на производителността и за отключване на потенциала на нови технологии като изкуствения интелект. Страните трябва да работят за поддържане на търговията като двигател на растежа.
Макар пътят напред да е мъглив, можем да си представим сценарий, при който глобалната икономика се ускорява. Подтикната от изкуствения интелект, производителността нараства; конфликтите приключват; възниква ново търговско равновесие; и финансовата стабилност се запазва. С умни политики, които стабилизират световната икономика и създават възможности за хората по целия свят, можем да намерим път напред въпреки мъглата на несигурността, заключва управляващият директор на МВФ.
