Здравейте! Тук ли сте? От началото на годината мина една шепа време, а ние още сме по масите. Или в ледените води. Наоколо е все тъй празнично. И шумно. Но не от пиратките. Просто отсреща пълнят с гориво и популизъм въображаеми изтребители. Редят и етнически подпалки, които трябва да се разпукат в огън. Да речем например - около изборите. И в главите ни. Докато дъвчем обещанията. Или се лекуваме с армеева чорба и сладки приказки, че 'те' не са като нас... Думи, в които вярваме, колкото да не се задавим.
Още: Телефоните на децата ще вземем, а на министрите - кога?
Още: Справедлив ли е арестът на кмета на Варна? Анкетата на Actualno.com
Коментар на редактора
Да, 'ние' не сме като 'вас'. И все си казваме: с тези нямаме нищо общо. Нито поотделно, нито като общество. Не можем и не искаме да се идентифицираме с увековечения в надпис “Локо” върху паметник на хилядолетия. Или с Мими, която добавя името си върху пещерните рисунки в Магурата. Далечни са ни и 'отколешните' вчерашни традиции. Ако ледени води се разбиват с хора̀ - с подигравки замръзва критиката в интернет. И обратно. И пак за наша сметка.
Не ни засягат и скандалите около най-голямата военна поръчка у нас след падането на режима. Те са си 'техни', нали - на 'онези', които не са като 'нас'. Но ако разправията не беше за самолети, а за винетки, да речем - всички яростно се нахвърляме, за да им кажем: не играем с вас, отивайте си!
Още: Вторият учебен ден: Съдържателното е аут, дано го намерим
Още: Училище любимо! Звънецът бие пак - въпреки реформите
Смъртта на някой чужд ни прави хищници за паметта му, които в същото време остро сочат с пръст тези, ровещите в нечии други кости. Културата ни на отношение един към друг струва колкото едно кривокрако лого. Или колкото две заклани прасета. На открито за зрелище и разбира се - за назидание на вечно недоволните.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
"О, да - ние не сме като тях"! Така си казваме, докато си доливаме и допиваме от собственото вино и собственото его. И така никога нямаме нищо общо като общество с тази или онази кауза, с тази или онази глупост. Все в другите е топката, все в нас са последствията. И тежките думи, от които вече не боли, защото претръпнахме.
Наистина се питам понякога наивни въпроси. Питам се кога ще имаме доблестта като народ да застанем заедно зад цел или битка, която да изкараме докрай? Или пък все така заедно да отхвърлим в нетърпимост поредната демагогия, която 'онези', които не са като 'нас', се опитват да ни спретнат? Тъй като, замислете се, че докато се надуваме и разделяме в изкуствени скандали, те надуват балони от лобистки закони. Наистина, само за миг погледнете как докато се борим за общото си оцеляване, те се борят единствено за своето. Докато драскаме по стени и древни руини, те задраскват ежедневно бъдещето на 'онези' след нас.
И да - прави сте, нито те са като 'нас', нито ние ще бъдем като 'тях'. Но не бъркайте! Това не са различни вселени, а просто двете страни на една и съща монета.
Още: Скандалът с боя в Русе: Три удивителни и три въпросителни
Още: Религията няма място в час. Учете си я в парламента, вместо да се биете
Автор: Румен Скрински
