По повод Румен Радев и коалицията, с която ще се яви на изборите, веднъж вече стана дума за израза "нов месия" - банален израз, размятан от политолозите, имащ за цел да изразява резерви, които са по-скоро излишни.
Защото вярната дума е друга: "таран".
Таранът - това е реалната възможност за по-крупно разместване на картите, която се отваря в политиката на всеки пет-десет години. Когато всички се изхабят, износят, корумпират - и от раздразнение (приемливото) започнат да предизвикат гадене (нетърпимото). Казано в числа: таранът е политическа партия с вероятност да спечели поне 80-100 депутата, а понякога - и повече.
"Прогресивна България" отговаря на това описание. Въпросът е дали би могла да бъде таран в стил 2009-та (Борисов спрямо Тройната коалиция) или микро-таран в стил "Има такъв народ" и "ПП-ДБ" (те спрямо Борисов).
Партията-таран по правило има изгода да мълчи. Колосът, обвит в мъгла, който пристъпва към портите, е по-внушителен. И винаги предпочита около него да се движат със същата победоносна стъпка и големите шампиони.
Но все пак се стига и до интервюта като на Владимир Николов. Където на къса дистанция се забелязват разни неща. От една страна Николов правилно се застрахова, че основният разговор, който са имали с доскорошния президент, е да се съсредоточи там, където му е силата - в спорта. От друга страна обаче Николов е водач на предизборна листа в Пловдив, политическо лице в пълния смисъл на думата. И за да може да добави харизмата си на спортист към харизмата на политик, е добре да покаже, че двете роли не са несръчно прикачени една към друга.
"Искам България да има мнение накъде да поеме Европа, а не да правим каквото каже Меркел", е изречение, което трудно може да се подмине. Да си помислим, че става дума за грешка на езика е трудно - изказването бе достатъчно категорично. Меркел, разбира се, не е в активната политика от пет години, а България не е правила това, което казва Меркел от много по-отдавна.
Но още по-интересно е това:
"Стана ми смешно, че хора, които може би не са се събличали по физическо, си позволяват да дават оценки на Петър Стойчев, Йордан Йовчев и Ивет Горанова".
И на нас ни стана смешно.
Сега, нали е ясно, че по тази логика например в момента никой не би следвало да дава оценка на Стефка Костадинова, че не успя да прескочи даже най-ниската моралната летва - тази на нивото на глезена, защото там някъде стои трансфера към Пеевски? Разбираме също израза с часа по физическо, но ако вземем да се опираме на подобни принципи, няма ли да се стигне до едно абсурдно положение...Например спортистите да забранят на музикантите да ги критикуват, защото не са ходили на физическо, музикантите да ги отсвирят обратно, защото пеят фалшиво химна, юристите да бият хикса на всички, защото не са чели конституцията, а финансовият министър да отхвърля критика от всеки, на когото не е пресъхвала устата от вълнение при взирането в екселска таблица. Естествено, че никой спортист не може да се надява името му да бъде скандирано, където и да се появи, без значение от ролята, която поема. Най-малкото: ако не ни помогне да прехвърлим уважението си от едната сфера към другата, е добре поне да не ни попречи.
За изречението "с партия ГЕРБ никога не съм бил близък, но харесвам Йорданка Фандъкова и днес, тя беше един много успешен кмет на София" няма много какво да се каже. Да разкачиш в съзнанието си точно този кмет от точно тази партия е трудно - но може би сме твърде обременени от опита. Едни десетина години, нищо особено. Били сме в най-убедителните часове: на наблюдението.
Автор: Райко Байчев
