Две паметни съобщения на американския президент Доналд Тръмп само в рамките на седмица.
На 7 март той обяви в типичния си надуто-арогантен стил, че Лондон може да си завре някъде самолетоносачите дето щял да праща в подкрепа на САЩ, защото никой нямал вече нужда от тях - малко късничко сте се сетили, бивши величия, ние се оправихме без вас, кому изобщо сте притрябвали:
"Обединеното кралство, нашият някогашен Велик съюзник, може би Най-великият от всички, най-накрая сериозно обмисля изпращането на два самолетоносача в Близкия изток. Няма нужда, министър-председателю Стармър, вече не ни трябват... Не ни трябват хора, които отиват на война, след като вече сме я спечелили!"
Точно 7 дни по-късно, на 14 март, пълководецът от Белия дом вече звучи поспихнато-несигурно, макар, разбира се, още да се подпира на патерицата на арогантността - разпарчатосал е цялата военна мощ на Иран, "тежко" ги е победил, обаче, Лондон, може ли да изпратите някакви кораби, че както сме ги победили, те не спират да си правят каквото си искат:
"Вече унищожихме 100% от военния потенциал на Иран, но за тях е лесно да изпратят един или два дрона, да пуснат мина или да доставят ракета с близък обсег някъде по този воден път, независимо колко тежко са победени. Надявам се, че Китай, Франция, Япония, Южна Корея, Обединеното кралство и други, които са засегнати от това изкуствено ограничение, ще изпратят кораби в района..."
Целият психологически портрет на човека, управляващ най-мощната държава в света, доминиращата глобална сила - в две съобщения!
Иначе продължава да стои въпросът защо Тръмп и обкръжението му се оказаха неподготвени за онова, което бе най-логично да направи Иран - да използва стратегическия си контрол върху Ормузкия проток като средство за натиск. Именно с този ключов коз Техеран има лост за въздействие върху глобалната търговия и икономика - и не се поколеба да го използва.
Да припомним ли, че само две седмици преди САЩ и Израел да започнат ударите си срещу Иран, на 17 февруари, Техеран направи точно това - затвори временно Ормузкия проток под предлог за военни учения с бойни ракети. И го направи докато вървеше пореден кръг от преговорите за ядрената му програма. В медиите това бе наречено "рядка демонстрация на сила", "рядък и безпрецедентен ход".
Впрочем именно тогава и все още живият по онова време аятолах Али Хаменей предупреди, че "най-силната армия в света понякога може да получи такъв шамар, че да не може да се изправи на крака".
Та имаха ли след всичко това някакъв план във Вашингтон, някакви анализи и разчети какво превантивно следва да направят, за да парират този ход от страна на Иран, който се очакваше?
Ако се съди по думите на говорителката на Белия дом Каролайн Левит, САЩ е трябвало да бъдат повече от подготвени за този развой на събитията. Защото малко след началото на военните действия, на 4 март, тя заяви на брифинг, че Пентагонът от десетилетия подготвя сценарии за евентуално затваряне на Ормузкия проток от страна на Иран. "Военната операция е насочена именно към това да лиши Техеран от способността да блокира протока", каза тя.
Тоест десетилетия наред САЩ разработват сценарии как да попречат на Иран да го направи, накрая предизвикват Техеран да направи точно това и в резултат са притиснати до стената? И викат на помощ съюзниците от НАТО? Които с пълно основание им казват - тази война няма нищо общо с НАТО, това не е натовска война, САЩ не се посъветваха с нас преди да започнат тази война и съответно смятаме, че това не е работа на Алианса. Европа към Тръмп: Това не е война на НАТО, САЩ не се посъветваха с нас преди да почнат конфликта с Иран
Какво ще последва след като този най-лош сценарий с Ормузкия проток се сбъдна, е трудно да се прогнозира, но изглежда никой от съюзниците няма да изпрати военни кораби поне докато огънят не спре, а това явно няма да е скоро. В крайна сметка едно поне е ясно - когато не уважаваш и зачиташ съюзниците си, просто ги губиш. Прехвърлянето на отговорност не помага, тропането с крак - също. Трябва да се оправяш сам с кашата, която си забъркал.
Автор: Елена Страхилова
