България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
3 август 1903 година: Кулминацията в Илинденско-Преображенското въстание
На този ден през 1903 г. е установена Крушовската Република и в историята това събитие остава като кулминационната точка в Илинденско-Преображенското въстание. Н. Карев е избран за председател на Крушовската Република, която просъществува само 10 дни. В нея са заложени националистическите принципи на Гоце Делчев и сподвижниците му. В революционна власт, която включва общо 6 души, има представители на всички народности и религиозни групи. В ръководството влизат по двама българи, власи и турци. За негов председател е избран Вангел Дину.
Въпреки че съществува само 10 дни, Крушовската Република се занимава с различна дейност. Тя успява да създаде революционен съд, който е изключително строг срещу предатели и шпиони, но същевременно се отличава с хуманно отношение към мирното население.
Прочетете също: 23 юли: Русия предлага съюзничество на България по време на Първата световна война
Илинденско-преображенското въстание избухва на 20 юли 1903 година по стар стил, 2 август по нов стил.
Напрежението в Македония расте значително след решението за Горноджумайското въстание (септември-ноември 1902 г.). Започват масови репресии и беззакония от страна на османските власти. Решението за въстанието е взето през януари 1903 г. Тогава част от членовете на ЦК ВМОРО начело с Иван Гарванов свикват конгрес, който се провежда в Солун. По време на конгреса е взето решение за вдигане на повсеместно въстание в Македония и Одринско.
Гоце Делчев, който е против прибързани въоръжени действия, не присъства на конгреса. Но след като пристига в Македония, той се среща със завърналия се от заточение Даме Груев. На фона на вече взетото решение, което е разпратено по окръзите, Гоце Делчев и Даме Груев стигат до извода, че връщане назад няма и подкрепят преждевременното вдигане на въстанието. Но в навечерието на бунта, Гоце Делчев е убит край село Баница, на път към Серския революционен окръг.
Първо въстава Битолският вилает. В историята Илинденско-преображенското въстание остава като масово народно въстание. Дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) са негови организатори и ръководители. Бунтът е кулминационната точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско и е продължение на революцията, започнала през Възраждането.
Прочетете също: 21 юли: Подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор. Роден е Васил Априлов
На 6 август въстанието обхваща и Одринския вилает. На 14 септември бунтът избухва и в Сярско.
Според данните от Мемоарите на ВМОРО въстанието е жестоко потушено с множество жертви и големи загуби. Само в Македония и Одринско се водят общо 239 сражения, в който участват 26 408 въстаници. В неравната битка въстаниците от Илинденско-преображенското въстание се изправят срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Общо 205 населени места са опожарени, а 12 440 къщи са напълно разрушени. Жестоко избити са 4694 души, а други 70 835 души остават без дом. 30 000 души са принудени да напуснат домовете си и да потърсят спасение в България.
Преждевременното избухване на бунта е само една от причините за неговия неуспех. Недостатъчното въоръжение е друга причина за трагичната развръзка. Неблагоприятната международна обстановка също оказва влияние - Русия е ангажирана с плановете си за война в Далечния изток и категорично отказва да се включи в конфликтите на Балканите по това време.
След потушаването на въстанието Македонският въпрос приковава вниманието на международната дипломация.В резултат на това започват реформи, които са под контрола на европейските държави и се извършват според Мюрцщегската реформена програма. С това България осъзнава, че единственият начин за разрешаване на въпроса е война с Турция. Подготовката за нея започва още през 1904 г.
Прочетете също: 27 юли: Освободена е Варна
