Никога не трябва да забравяме кой ни плашеше с глад, студ, мизерия, смърт и фалит на държавата

Тази колективна памет винаги служи като здрава основа, на база на която да стъпим в бъдещото си развитие като нация изобщо. В този смисъл спомените за определени действия и бездействия, които са оставили отпечатък в политическия ни процес, трябва да се помнят, припомнят, обосновават, анализират, привеждат в контекст и т.н.

Не искам да звуча високопарно, защото си давам сметка, че като журналист и млад политически анализатор често самият аз продължавам да се уча, да допускам грешки и да правя разбор на собствените си анализи. Но през тази седмица видях това да не се прави от опитните в тази сфера.

На 19 август от връх Шипка президентът Румен Радев успя да отправи 30 критики в рамките на 11 минути по адрес на правителството Денков-Габриел. Направи го с особена ярост, като на моменти тя бе изписана по лицето му сякаш дори чисто физически.

Оставям настрана обвиненията към изпълнителната власт – част от тях са изключително на място, като ненужното разпалване на темата с датата на националния ни празник например. Акцентът обаче е друг и той остава пропуснат от онези журналисти, анализатори и общественици, които са силно приближени (или зависими?) от президента. Всички те колективно се опитват да изтрият от паметта ни кой е човекът, който пряко или чрез своите служебни министри:

• непрестанно насажда страх у хората;
• сее омраза и разделения в обществото;
• плашеше с глад, студ и мизерия без руски газ;
• плашеше с фалит на държавата;
• плашеше с институционална разруха и политически апокалипсис.

Тези анализатори и журналисти искат да забравим каква е ролята на президента в една парламентарна република и в демократичната ни рамка изобщо. Искат да го представят не като коректив, а като незаобиколим фактор в политическия процес. Искат да не забележим кулминацията в искрената нервност и невъздържаност на държавния глава, която настъпи след сформирането на редовното правителство и след като бе отнета така усладилата му се власт. Искат да спомогнат за запазване на последните останали лостове за влияние на президента, които също може би са на път да изчезнат. Искат да оклеветят конституционната реформа заради орязването на президентските правомощия в сформирането на служебните кабинети.

В същото време тази група хора похвали със завиден патос работата на служебните правителства в последните месеци. Дотолкова прекалиха в наратива си, че след отчета на правителството на Гълъб Донев остана усещането как България повече няма нужда от правителства изобщо – та той президентът е свършил работата за страната во веки веков.

На този фон през уикенда станахме свидетели и на друга грозна атака, този път не от самия президент Радев, а от един от неговите най-приближени анализатори Слави Василев. Самият той погрешно е представян в медийните си участия като политолог.

Василев си позволи да нападне остро нашият бивш колега в Actualno.com и сега водещ в bTV Румен Скрински. В интервюто си, заедно с компанията на също закичилия се с определението "анализатор" Георги Харизанов пред Скрински в неделя, Василев защити тезата, че без Сталин България няма как да съществува и да има модерна държавност изобщо: Бит и съден за източване на "Напоителни системи" "анализатор" защити Цветанов за апартамента

Последва реакция на несъгласие от страна на нашия колега.

"Разбирам момчето - млад е, и той, като много други хора, които чупят паметници например, се придържа към русофобския наратив, защото така му се струва правилно. Прави го по собствени убеждения. Не е редакционна политика или нещо, свързано с телевизията. Те (бел.ред - тези, които чупят паметници) имат право да са непросветени, защото имат оскъдни познания за света и конкретно за България. Такава ни е образователната система и такива са станали хората", пише в своя публикация Слави Василев в личния си профил във Фейсбук.

Коментарът оставям на вас, но ще подчертая нещо фундаментално важно - докато приближените до президента говорители твърдят, че "ако не беше тази Червена армия, нямаше да я има България", то най-малко дотогава ще има смисъл от това правителство, колкото и трудно и компромисно да е то само по себе си.

Автор: Ивайло Илиев