Няма да се моля за Ница, ще изисквам да няма никога вече Ница!

Коментар на редактора

Свидетели на трагедията в Ница: Хората крещяха, децата плачеха (ВИДЕО)

Стотици хора са скачали в морето в опит да се спасят по време на терористичната атака в Ница, при която загинаха 84 души, сред които и ...

Прочети повече

Терорът във Франция отново е настояще! И както вървят нещата се очертава да е постоянно бъдеще.

Няма да стане с полиция, жандармерия, армия и резервисти, заяви експертът по антитероризъм Славчо Велков. И е напълно прав – в човешката история няма случай, в който някой да е загубил партизанска война. Спомнете си САЩ и Виетнам, спомнете си СССР и Афганистан. Уроци, които явно още не са научени. Урокът на моркова и тоягата.

За да спечелиш срещу партизански действия, трябва да спечелиш първо на ниво мислене, на ниво идея. А това изисква ужасно много време. След като над половин век Франция не проведе истинска интеграция на идващите от бившите ѝ колонии араби, а ги остави да се капсулират в десетки и стотици гета, няма как с магическа пръчка, за ден, този натрупан с десетилетия проблем да се реши. Това е все едно да отидете да изгребете с една кофа градското сметище – колко време ще ви отнеме?

Борбата за мозъците трябва да започне моментално, а на политиците по света не им стиска, защото техните мандати са по 4-5 години. В тази борба това не е достатъчно - трябва приемственост и много дълго време. Но успоредно с нея трябва да започне и борбата с тероризма. В момента Франция, а и Европа като цяло стои в отбранителна позиция. Засилват се мерки, приемат се закони, дават се правомощия на службите, но всичко това става на домашна територия! Срещу „Ислямска държава“ няма мащабни действия на тяхна територия! Допуска се воювали на страната на ИД европейски граждани да се връщат свободно в родните си държави и да действат там. Вече започнаха да се правят закони, че ако си натурализиран и си се бил за ИД, губиш гражданството си, но само ако имаш поне двойно гражданство. Защо? Защо ако си само натурализиран и само с двойно гржданство? В древни времена изгнанието е било едно от най-тежките наказания. След като някой избира да се бие за „Ислямска държава“, нека е наясно, че няма връщане назад. Нека има такива закони, нека по медиите широко да се обяснява това. Нека такива хора си поемат отговорността - щом отиват в Сирия с оръжие в ръка, да знаят, че това е последното нещо, което ще направят в живота си!

Първите реакции на политиците след ужаса в Ница (ВИДЕО)

Жертвите от чудовищното нападение в Ница станаха 84. 18 от ранените продължават да са в критично състояние. Сред пострадалите има гражд...

Прочети повече

Естествено, в България реакцията моментално беше неадекватна. Зам-председателят на Комисията по отбрана и депутат от ГЕРБ Валентин Радев веднага почна да защитава тотално пробития антитерористичен закон и да иска да се подслушваме по 2-3 години дори. И дума обаче не отвори, че в одобрения от правителството текст няма задължение към службите да водят официален и коректен архив! Такива като Радев със сигурност има и във Франция. Закони като готвения сега със сигурност има и там. Те помогнаха ли да няма Париж, да няма Ница? Не – защото не удрят проблема в корена му. Докато в Сирия продължава да пламти пожара на войната, докато в Ирак стабилността е само на думи, докато всяка "западна" демокрация си изсипва оръжията в този регион (и България така прави), защото военно-промишленият ѝ комплекс трябва да си прави печалбите, а няма как без война – кой ще има нужда от оръжие, ако всичко е мирно, все така ще е.

Горчивата истина е, че светът има някакъв шанс да се промени едва тогава, когато се стигне до атентат, при който да загинат не десетки, не стотици, не хиляди, а милиони наведнъж. Едва тогава останалите може и да се сетят докъде ни докара Системата на „отбрана“. Аз не съм военен експерт, но не знам как може пистолети, пушки, автомати, оръдия, бомби и т.н. да се наричат отбранителни оръжия. Отбранителни оръжия са щитовете, каските, бронежилетките – те спират нападението. Огнестрелните оръжия служат, за да нападнеш някой друг. И когато го сториш, той ти го връща!

Ще дочакаме ли щастлив край? Едва ли! Ще се молим ли за него? Трябва. Но трябва и да се борим за него. Нека първо осъзнаем как - като погледнем себе си, след това и другите!